Скулпторът Явор Пенев за творческите си търсения при пресъздаване образа на Стоян Бъчваров | ||||||
| ||||||
-Г-н Пенев, двамата с театралната легенда Грациела Бъчварова открихте на Благовещение бюст-паметника на Стоян Бъчваров, който е ваше дело. Как се чувствате? - Развълнуван. Благодарен съм, че имах възможността да създам скулптурния портрет на патрона на Варненския театър Стоян Бъчваров. За мен това е чест и много отговорна творческа задача. - Как подходихте към нея? - Най-напред направих проучване за Стоян Бъчваров, проследих биографията и целия му творчески път, издирих снимков материал. Фотографията, която досега посрещаше публиката на влизане в театъра, е от последния житейски период на Стоян Бъчваров, а не от времето, когато е основал театъра. Затова, заедно с Художествения съвет на театъра, се спряхме на негова снимка от 20-те години на миналия век като основа за моето скулптурно решение. Както е известно, Стоян Бъчваров е поканен за директор и режисьор на първата професионална театрална трупа във Варна през 1921 г., когато е бил около 50-годишен, в най-хубавата си зряла възраст. -Как се оформи скулптурният образ в съзнанието ви? - Не се случи веднага. Процесът на моделиране предполага етапи, които се повтарят, докато авторът не види това, което иска. И при мен беше същото - моделирах, развалях и пак моделирах, докато се получи вариант, който ме удовлетворява. -Какво търсехте в портрета на такава забележителна личност като Стоян Бъчваров? -При бюст-паметници на действителни личности най-важното е портретът да бъде реалистичен, трябва да има прилика, да се разпознава. Разбира се, всеки автор може да има различно виждане, но прилика трябва да съществува. Оттам-нататък търсех да пресъздам тази достолепност, която Стоян Бъчваров внушава. Освен портретната характеристика и приликата, за мен беше важно скулптурният образ да кореспондира по някакъв начин и с усещането за Варненския театър като институция, като атмосфера, дори като архитектура. Самият бюст-паметник да стане част от голямото органично цяло на театъра. -Красиво творческо намерение. Как се постига? -Това е по-скоро усещане, което трудно се постига и трудно може да бъде описано. То е едно основно чувство, което ме водеше през цялото време, докато работех скулптурния портрет. В процеса на скициране и моделиране експериментирах, подлагах на анализ всяка своя стъпка и така постепенно се оформи крайният вариант. В твоя скулптурен портрет Стоян Бъчваров изглежда наистина достолепен и отдаден на своята мисия, но в същото време се вглежда внимателно в човека насреща, сякаш очаква от него същото уважение. Тук си уловил, струва ми се, една много важна черта от характера на Стоян Бъчваров, който наред с актьорите е ценял високо и публиката. Показателна в това отношение е една история от първите години на Варненския театър, която ми разказа преди време ветеранът Данаил Мишев, светла му памет. В студена зимна вечер в театъра влязъл само един човек и актьорите попитали режисьора дали си струва да играят представлението само пред един зрител. Стоян Бъчваров погледнал иззад завесата, видял, че в залата наистина има само един човек и отсякъл: "В залата има зрител. Той е дошъл да гледа театър и ние нямаме право да го разочароваме“. Интересна история. Радвам се, че я научих, защото тя отговаря и на моето разбиране за Стоян Бъчваров като човек. |