 © Народно дело |  |
Смяната на настилката в центъра на Варна е един от най-обсъжданите проекти в града просто, защото се изпълнява пред очите на всички. Коментарите за него невинаги са положителни, но трябва да признаем, че покрай конкретната работа се случват и неочаквано хубави неща. Пример за подобно положително събитие е възвръщането на оригиналния вид на една от най-старите сгради във Варна. Именно тя поставя началото на централния бул. "Княз Борис І" и е построена през 1883 г.За по-младите варненци е позната като един от ресторантите от веригата "Хепи". В разговор между по-стари варненци обаче мястото се обяснява по-лесно с името на друго заведение - "Златното пиле". Именно там се правеше най-вкусното пиле на грил в годините на социализма, чак до 1992-ра, когато сградата е реституирана.
Сградата, построена от собственика й Яни Пуриоти, от самото си създаване е била предназначена както за жилище, така и за питейно заведение. Заедно с това обаче тя се превръща и своеобразен интелектуален център - от 1895 до 1916 г. вторият етаж се ползва от Варненската библиотека, а частта откъм ул. "Драгоман" до 1925 г. е била книжарницата на сем. Блъскови.
На мястото обаче се ляла и доста бира. От 1902 г. партерният етаж е познат като бирария-тунел "България". От 1930 г. в нея е поместена една от сладкарниците от веригата "Пчела" на Стоян Алексиев. През 1904 г. той открива бозаджийница и халваджийница на пл. "Мусала", после участва във войните и след тях фалира. Тегли кредити и с упорит труд започва отново от нулата. Замогва се. Наема партера на сградата на Яни Пуриоти, където открива сладкарница, в която предлага дванадесет вида халва и превъзходна боза. Създава верига от заведения "Пчела", едното от които е до пристанището, второто - на мястото на хотел "Черно море", третото на бул. "Сливница" до Морската градина и четвъртото на бул. "Съборни" 24, където е била къщата и работилницата му.
Сградата дълго време беше буквално скрита зад дървена тераса, която пречеше да се забележи донякъде скромната й, но стилна архитектура. Кой и как е позволил това истинско живо свидетелство за живота във Варна през различни епохи да бъда похабено, за да се увеличи броят на масите, вече май няма чак такова значение. Хубавото е, че тази историческа сграда пак придоби оригиналния си стил, който със сигурност трябва да бъде опазен.
Източник: в. "Народно дело" |
