През 1962 г. в индустриалния комплекс край Девня е пуснат първият завод за хлор и поливинилхлорид - днешният (фалирал) "Полимери". Той произвежда в инсталациите си сода каустик, солна киселина, хлорна вар, карбид, винилхлорид и емулсионен поливинилхлорид.

Половин година след чудовищната авария в Чернобил, на 1 ноември 1986 г., броени минути преди 7 часа сутринта, Девня бива разтърсена от мощна експлозия. Ударната вълна е усетена чак във Варна, където е регистриран трус от 3-та степен по скалата на Рихтер.

Взривен е новият (втори) завод за хлор и поливинилхлорид - едно от най-големите и най-модерни подобни предприятия в света. Детонацията унищожава напълно цеха за винилхлорид и отнема живота на 22 души. Ранените са десетки, обгазените - стотици. Мащабите на трагедията са щели да бъдат неимоверно по-големи, ако канцерогенният поливинилхлорид се бе запалил и образувал отровен облак, който би натровил още неизброимо множество от хора.

На следващия ден в местния вестник се появява само едно малко съобщение за настъпили разрушения в цеха за поливинилхлорид. Също както съветската преса мълчи след зловещата авария в чернобилската АЕЦ, така и нашата дума не обелва за взривения девненски завод. В това време световните медии напоително отразяват избухналия на същия този 1 ноември 1986 г. пожар в склада на една швейцарска фармацевтична компания в Базел, вследствие на който река Рейн е била замърсена с 1000 тона химически вещества. За случилото се в Девня няма и ред.