| Варна почете 173-тата годишнина от рождението на Ботев | ||||||
| ||||||
Поради противоепидемичните мерки във Варна отпадна традиционното празнично шествие от Катедралния храм до Алеята на възрожденците в Морската градина и паметника на Христо Ботев. На ритуалът присъстваха кметът на град Варна Иван Портних, областният управител Стоян Пасев, командирът на Военноморските сили контраадмирал Кирил Михайлов, председателят на общинския съвет Тодор Балабанов и народният представител от 44 Народно събрание Пламен Манушев. Въпреки това, граждани и организации имаха възможност да поднесат венци и цветя пред паметника на героя в 10.30 часа при стриктно спазване на дистанция. По-късно и представители на Военноморските сили положиха венци и цветя пред паметника на революционера по случай годишнината от рождението му. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник “Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – “Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. “Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. “Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката “Песни и стихотворения". Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба “Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой с турците – привечер след сражението куршум пронизва Ботев под връх “Камарата", между суровите склонове на Врачанския балкан. |
виж галериятаhttps://www.varna24.bg/novini/varna/Varna-pochete-173-tata-godishnina-ot-rozhdenieto-na-Botev-1037034
Copyright © Varna24.bg. Всички права запазени.