 © Народно дело |  |
Варна е град, в който проблемите на шофьорите се решават с предимство, много често за сметка на пешеходците. Сигурно много водачи ще подскочат от това твърдение и веднага ще започнат да изреждат колко брутални дупки са срещнали по маршрута си. Всъщност тротоарите са в доста по-ужасно състояние от асфалтовите настилки. Шофьорите ще отвърнат, че няма къде да паркират. Пешеходците пък с пълно право ще възразят, че доста тротоари са толкова плътно заети от спрели коли, че са неизползваеми.
От противопоставянето на шофьори и пешеходци не печели никой. Конфликтът между тях обаче може да се види на всяка пешеходна пътека във Варна, независимо дали е повдигната или не. За местните водачи минувачите нямат място на платното или ако го пресичат, по-добре да го правят на бегом. А как се пресича улица, на която изобщо няма пешеходна пътека? Отговорът е прост - с опасност да бъдеш сгазен, уплашен от връхлитаща кола или поне доста стабилно напсуван от изнервените водачи. Понякога обаче няма как, преглъщаш страха и срама, и просто минаваш, пък каквото стане.Такова неудобно и неуредено място за пресичане е ул. "Анастасия д-р Железкова". Граждани с възмущение ни припомниха един факт, известен на всеки, минавал оттам. По протежение на цялата улица от кръстовището й с бул. "Осми приморски полк" до пресичането и с ул. "Мир" няма нито една пешеходна пътека. Положението е такова от поне 5 години, недоволства варненецът Константин Йорданов.
"Няма нужда да Ви убеждавам, че това е важна улица заради трафика по нея. Но има един важен факт - под нея се намира училище "Найден Геров", в което учат повечето деца от района. Всеки ден ставам неволен свидетел на това как деца играят на руска рулетка с пресичането на улицата от и до училище. Бил съм свидетел (а и участник) на това как родители с колички се опитват да пресекат улицата в опит да стигнат до някой магазин или да се върнат от пазара около базар "Левски". И още много и много такива случки", разказва Йорданов.
Преди време на ул. "Анастасия д-р Железкова" имало бабуна, макар и само една. Това обаче карало шофьорите да намалят, а чевръстите пешеходци използвали случая да пресекат. Сега обаче бабуната я няма. Демонтажът на всички подобни съоръжения между другото беше резултат на недоволството на автомобилистите. Обещанието на тяхно място да се появят повдигнати места за пресичане далеч не е изпълнено до края.
"Не зная кой взема решенията къде да се поставят бабуни или пешеходни пътеки, но меко казано този човек, отдел или служба, не си вършат работата. Както и доста други в прекрасния ни град, но не ви пиша заради това", коментира в писмото си нашият читател Константин Йорданов.
Източник: в. "Народно дело" |
