 © БГНЕС |
"Горите са като въздух, нещо добро. Като ми стане тежко и тъжно вземем четката и ги рисувам", разказва 92-годишната Костадинка Попова, която срещаме на алея в морската столица Варна малко преди слънцето да е напекло жежко асфалта.Баба Костадинка е самоук художник, от тези, на които четката им е дарба - не е учила изкуство, завършила е акушерство. Започнала да рисува керамика и мускалчета с есенция. По-късно хобито й я насочило към пейзажите.
"Рисувах и преди да съм се пенсионирала, защото това е дар божи при мен, не съм учила нищо за художници и не знаех нищо. Аз правя репродукции", споделя жената пред БГНЕС.
"Преди 7 години ходех на "Златните пясъци", на алеята да продавам картини, като там рисувах повече четирите годишни времена и рисувах две-три години, но после мястото стана много скъпо, като за един квадратен метър трябваше да се дават по 2000 лева. Аз нямах тази възможност и се отказах", сподели 92-годишната Костадинка.
Моретата не й допадат, обича да рисува горите, а и клиентите й казват, че прави прекрасни пейзажи.
"Горите за мен са някакъв въздух, нещо добро. На мен ми е тъжно и тежко и когато ми стане наистина много болно, моята дъщеря ми казва взимай четката и започвай да рисуваш. И аз наистина, като взема четката и започна да рисувам тези гори и тези дървета, ги правя прекрасно. Поне така казват клиентите, които минават и казват - картините ви са прекрасни", сподели още варненската художничка. |
