Очевидно православната църква прави сериозни крачки към връщане на вярата в домовете и сърцата на хората, защото църквата бе пълна с родители, понесли на ръце малките си деца. Някои спяха спокойно в ръцете на майките и бащите си, други спокойно изчакваха с биберон в устата митрополийската литургия, а трети, едва проходили, се разхождаха послушно в храма. 

Не по-малък интерес предизвиква и обновяването на състава на свещениците, сред които се забелязват и помощници момченца и младежи, облечени в църковни одежди. Всеки сам намира пътя си към добротата и Бог. Проявленията на човещината, щедростта и съпричастието са различни и за да носиш вяра в сърцето си, съвсем не е задължително да си религиозен. И все пак тези родители очевидно се опитват да възпитат у децата си тези ценности през призмата на Православието.