©

"Дарила съм плочата, но защо и аз самата не съм я видяла до момента в музея? От 2009 година досега не се намери начин да бъде изложена. Несериозно ми изглежда всичко това", коментира г-жа Тодорова във фейсбук страницата "Девня - древна и съвременна". Припомняме, че артефактът е открит в основите на къщата на г-жа Тодорова в квартал "Река Девня" още през 1979 година.

Излиза, че ако бе останала залепена за фасадата на жилищната сграда, както са решили да постъпят с плочата самонастанилите се в имота роми, тя все пак щеше да бъде достояние за гостите на града, изкушени от неговото древно минало.

Това далеч не е единственият пример за нехайно отношение на Музея към културно-историческото наследство в района на Девня. Тези съдове, например, са от периода между къснобронзовата и ранножелязната епоха. Открити са при изкопни работи в частен двор в село Кипра преди няколко години. Собственикът на имота своевременно ги предава на музея, а в местния вестник излиза и дописка, отразяваща дарителския акт. Едва миналата пролет обаче от ръководството на културния институт изразиха намерение да включат праисторическите артефакти в експозицията на музея, но никак не е сигурно дали това се е случило.

И в туристическите блогове и форуми се откриват недотам позитивни констатации за работата на културния институт. Наред с очарованието от това, което е видяла, столичанка свидетелства, че едва навръщане към София е разбрала по телефона от свой приятел, че на втория етаж в Музея на мозайките се помещава интересна експозиция от времето на социализма, свидетелстваща за индустриалния възход на Девня и историята на града. За втория етаж обаче няма нито дума, нито снимка в официалния сайт на културния институт, чиято дата на последна редакция е 9 септември 2013 година. По същия начин стоят нещата и с дългогодишната етнографска къща в село Кипра, която е филиал на Музея на мозайките и разполага с щатен уредник. Парадоксално, но едва през лятото на 2017 г. тя отвори врати за организирани чуждестранни групи туристи, като инициативата за това бе на кмета Свилен Шитов, а не на директора на културния институт и на числящата се като уредничка на къщата музей.

Подобно отношение към материалното и нематериалното културно-историческо наследство на Девня, от една страна, и безцеремонният и самоволен отказ то да се популяризира пред широката общественост, от друга, води до големи пропуснати ползи за всички девненци и нанася крайно неприятни имиджови вреди на общината. Без абсолютно никакво значение от гледна точка на обществения, медийния и институционалния интерес е дали виновните длъжностни лица осъзнават действията и бездействията си като дисциплинарни простъпки, още повече, че при подобни казуси последна дума обикновено има съдът.

Един от основните приоритети на кмета Свилен Шитов е да развива и да утвърждава Девня като атрактивна дестинация за културно-исторически туризъм, но поведението на работещите в музея и неговия филиал, което от обективна страна може да се квалифицира и като опит за саботаж, създава сериозни пречки пред усилията на новата местна власт да провокира туристически интерес към територията на общината с нейната древна история и култура.