136 години от рождението на големият български поет Иван Йончев

Роден в Самоков на 3 април 1884 г. Баща му е предприемач в София, но фалира и семейството му изпада в мизерия. Животът на поета се движи между Самоков и София. Умен, схватлив, с наклонности към литературата и музиката, той е любимец на учителите си, но поради липса на средства и крехкото си здраве не успява да завърши Първа софийска мъжка гимназия.

Започва да пише още като ученик – едва 14-годишен, издава пиесата-поема "Слепец". Дружи с Дебелянов, Николай Райнов, художника Константин Щъркелов, оперния певец Стефан Македонски. Принадлежи към така наречения бохемски кръг в българската литература. През 1904 г. заедно със Стефан Македонски заминава за Загреб да следва певческо изкуство. Играл е на загребска сцена.

Творческото наследство на Йончев е неголямо по обем, но лириката му носи белег на непосредственост и вдъхновение. Основни мотиви са копнежът по несподелената любов, неосъществено щастие и беззаветна привързаност към родна майка, народ и Родина. Балканските войни променят и живота, и поезията му. Тогава пише прочутите си стихотворения, превърнали се в песни. Ранен, Иван П. Йончев се връща в София, където с много мъка успява да издаде една малка книжка "За Родината" (1915). Там е публикувано и стихотворението "Един завет", по чийто текст композиторът Георги Шагунов създава музиката за незабравимия марш на Българската армия. С този марш и с още няколко стихотворения, превърнати в песни ("И бих желал орел да бъда аз…", "Какво са, о, татко, в небето звездите"), Иван Йончев остава в българската литература.

Умира от туберкулоза в Бояна на 26 май 1918 г. Изпратен е с военни почести, а Стилиян Чилингиров чете слово над гроба му. По предложение на Иван Вазов улицата, на която е живял в Бояна, носи неговото име. През 1944 г. гробът му е заличен от комунистическата власт.