14 г. една майка чака вест от дъщеря си. Анжела Маринова от Видин не губи вяра, че отново ще прегърне момичето си Десислава Севдалинова. 17-годишната девойка, която днес трябва да е на 31 г., е в неизвестност от 22 юли 2002 г.
Това е денят, в който момичето щяло да пътува при майка си в Германия. В нощта преди да потегли, Деси изчезва.
"Крепи ме истината, която е като олиото, дори 100 г. да минат, винаги излиза на повърхността", казва Анжела Маринова.
Десислава е единственото ѝ дете. Въпреки изминалите години нейните приятели не губят надежда и продължават да я търсят чрез Фейсбук със страницата "Търсим истината за Деси".
Обвинен за изчезването на Деси е приятелят ѝ Божидар Пеков, който я вижда последен. Доказателствата сочат, че минутите преди изчезването тя е с него. Божидар Пеков е син на бившата окръжна съдийка на Видин Мира Пекова.
Неуспял студент по право, който прекъсва обучението си в Югозападния университет след първата година.
"Деси беше влюбена в него. Първо не одобрявах връзката им, но после приех, все пак е син на съдийка", казва Анжела.
През 2010 г. делото се поема от Софийската градска прокуратура, Божидар дори е задържан за 2 месеца. През 2013 г., след като успява да събере 3000 подписа от граждани, съпричастни с мъката ѝ, Анжела е приета от главния прокурор
Сотир Цацаров.
Преди три месеца делото срещу Пеков е прекратено и се води срещу неизвестен извършител. Майката научава прокурорското решение чрез препоръчано писмо, изпратено на адреса на брат ѝ.
"Сърцето ми се обърна, в първия момент помислих, че ми пише Деси. Когато го отворих, останах като попарена", спомня си тя.
Божидар Пеков, който вече е семеен, твърди, че Деси, че не му била "сериозната приятелка", а само от време на време се виждали.
Ето и хронологията на събитията:Два дни преди изчезването ѝ на 20 юли Деси казва довиждане на съучениците си, защото ще заминава с автобус при майка си. Звъни на братовчед си Иво по телефона, за да пътуват заедно. Уговорката им е да се видят на следващия ден, но това не става, защото същата вечер Деси изчезва.
Във въпросната вечер момичето си уговаря среща с Божидар, без да знае, че той поддържа интимни отношения и с друго момиче. Оттогава следите ѝ се губят. Едва след месец снимката ѝ е качена в Интерпол.
Полицаите казват на майка ѝ, че сигурно е заминала на море. "Сакът с целия ѝ багаж беше под леглото, а чантата на вуйчо ѝ я нямаше", казва Анжела.
"Започвам подписка и ще поискам да бъда приета от европейските прокурори, които пристигат за проверка у нас", казва адвокат Яничка Методиева, която работи по случая.
"Ще задам няколко въпроса: При положение че клетките на телефоните показват, че в нощта на изчезването си Десислава е била с Божидар, че той е продал златните накити на майка ѝ, че е влизал в апартамента, където живее, че има данни, че същата вечер е стигал до ГКПП Връшка чука, как прокуратурата прецени, че това са косвени доказателства", чуди се адвокат Методиева.
Тя настоява европейските прокурори да прегледат делото.
"Намерени ли са човешки косъм в колата му, но експертите казаха, че главичката на косъма е изядена от молец и не може да се установи ДНК-то", добавя тя.
Според близките Десислава е изведена от България и продадена.
"Всеки път, когато намерят труп, ме викат да давам ДНК, но досега сърцето ми никога не е трепвало, подсказва ми, че е жива", казва Анжела.
Нейната дъщеря е едно от безследно изчезналите деца на България.
Най-известното от тях е 8-годишният Съвестин Деянов, от когото няма следа от 6 май 1997 г. Според баща му Тодор Деянов, който 19 г. не спира да се бори с бездушието на институциите, синът му е отвлечен за осиновяване. Тодор Деянов успява да осъди МВР и прокуратурата за бездействие.
Тревожната констатация на криминалистите е, че почти всеки ден изчезва по едно дете. За щастие, повечето сами се връщат, други ги намират. Но има и деца, чиято съдба от десетилетия е неизвестна.
"Статистиката на издирваните деца е много динамична, едни се появяват, други изчезват, някои по няколко пъти в годината", казват криминалистите от сектор "Издирване" в Националната полиция.
Едни бягат от родителите си или пък търсят начин да се спасят от интернет тормоза на връстниците си, други - от домовете за сираци, и те са най-неоткриваеми.
Само през последната седмица полицаи и военни бяха вдигнати по тревога в търсене на две хлапета на 3 и 9 г. За щастие децата бяха открити невредими.
За разлика от издирването на възрастни, което започва 24 часа след обявяването им от близките, търсенето на деца стартира веднага.
В него освен полицаи се включва и инспектор от Детска педагогическа стая. Започнат разговори със съученици, приятели, роднини.
"Оказва се, че родителите не познават децата си, не знаят приятелите им, местата, които посещават, проблемите им", твърди полицай.
Често родителите премълчават информация за децата си, както и не желаят да им се публикуват снимките.
Със завърналите се бегълци работи Детска педагогическа стая. Питат ги къде са били, дали не са станали жертва на престъпление, или сами не са извършили такова.
"Имахме случай, при който първо бягаше големият брат, той спря и започна малкият", спомня си полицай.
Немалка грижа създават децата от домовете за сираци, които бягат най-често и не желаят да бъдат намирани. Напускането на дома не е трудно, защото са на свободен режим.
Инспектор си спомня за 17-годишен, който 3 ч след като е върнат в дома, изчезва повторно.
"При него нещата се развиха най-благоприятно - открихме го в дома на майка му", казва той.
С навлизането на Фейсбук в живота на тийнейджърите зачестяват и бягствата заради интернет тормоз. Обиждат се във Фейсбук, говорят лъжи едно за друго и това, което се чувства наскърбено, предпочита да изчезне. Има и друга група изчезнали деца.
Това са жертвите на родителски отвличания. За някои от тях се знае къде са, но докато не бъдат върнати, портретите им не се махат от страницата на Интерпол.
"Масовата заблуда за Интерпол е, че е орган, който издирва, а всъщност е информационна пощенска кутия", казва Яничка Методиева.
"В нея се вкарва информация за всяко изчезнало лице, но не се провежда издирване", обяснява тя.
Сред издирваните българчета има такива, които са изчезнали в Италия, Кипър, Гърция.
Източник: в. "24 часа"