По данни на Националния център по заразни и паразитни заболявания за 2015 г. не по-малко от 2000 българи умират всяка година от бактериални пневмонии, възпаления на пикочните пътища и др., причинени от вътреболнични инфекции, пише Труд.
Годишно в страните от Европейския съюз 4,1 млн. пациенти стават жертва на вътрешноболнични инфекции.
В много от болниците има установени вътрешноболнични инфекции, които водят до вторични заболявания на пациента, някои смъртоносни, а други изключително опасни. Тези инфекции се проявяват най-често след като болният е вече изписан от здравното заведение. Това се явява и една от причините тези заболявания да не се регистрират и да не се говори по този толкова важен проблем. Най-честите вътреболнични инфекции са сепсиси, пневмонии, възпалителни заболявания и др. Те трудно се поддават на антибиотично лечение, което от своя страна води до висока смъртност.
Най-честите причини за вътрешноболничните инфекции се дължат на лоши санитарно-хигиенни и битови условия, както и на занижен контрол от страна на компетентния орган. В здравните заведения с установени вътреболнични инфекции не се провеждат качествено почистване, миене, дезинфекция и стерилизация. Много често при проверките са установени некачествени, ненадеждни и неефективни дезинфекционни препарати или такива с изтекъл срок на годност. Много често се установява, че медицинският персонал в болниците пести от ръкавици, маски и други предпазни средства за еднократна употреба.
Доказано е, че 70% от вътреболничните инфекции се предават от ръцете на персонала. Затова се налага внимателно и правилно измиване на ръцете с топла вода и сапун, което гарантира унищожаването на до 90% от микроорганизмите.
За съжаление българските граждани не са информирани за проблемите и заболяванията, които могат да им причинят вътреболничните инфекции, както и че тези инфекции водят до висока болнична смъртност, а също и до дълга неработоспособност. Нямаме и статистика на болничните инфекции, защото често те се укриват и не се регистрират.
В основата на всичко това стои отговорността на всеки лекар и медицински персонал към личната и болничната хигиена.
Вътрешноболничните инфекции са проблем, с който трябва да се борят не само болничните заведения, а и Министерството на здравеопазването (МЗ), и държавата.
Същевременно е крайно необходимо създаването на регистър на всички лечебни заведения, включително и денталните, в който да се води статистика за вътреболничните инфекции, превантивни действия, обучения на персонала, регулярност на възникване, предприети противоепидемични мерки, ефективност от тях и др. Личните лекари трябва да имат отговорността и задължението да информират МЗ при съмнение, че са установили пациент, жертва на вътреболнична инфекция. Това ще даде възможност за контролиране на случаите, предприемане на превантивни мерки, гарантиране сигурността на пациентите и осигуряване на качествени здравни грижи и услуги.
Микробите се разпространяват по различен начин
Изследователи от Лийдския университет са използвали реални данни от болници и компютърно моделиране, за да покажат как се разпространяват инфекциите в дадено лечебно заведение. Инфекциите най-често се предават, когато бактерии или вируси попаднат на повърхности, които имат допир с други хора. Например микробите в отделенията за дихателни заболявания се разпространяват различно от тези в отделенията за сърдечно-съдови заболявания, затова изследователите взели под внимание вентилационните системи и начина на почистване на отделенията.
Проследили различните начини на поведение, различните повърхности, които докосват, и направили сравнение между стаи с четири легла и такива само с едно.