Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Като че ли България е на поне две скорости. Това е реалност, която виждаме за поредна година в изследванията на Института за пазарна икономика. Няма изгледи тези различия да се затворят, по-скоро ножицата в икономическото развитие на регионите се разтваря. Това каза старши икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Изследването на Института за пазарна икономика оценява 75 индикатора за регионално развитие. "Опитваме се да мерим едновременно икономическо и социално развитие. Не включваме само инвестиции, БВП и бедност. Тук влизат и оценка на качеството на здравеопазването, образованието, демографската динамика“, поясни икономистът.

Различията по региони проличават най-силно по показатели като инвестиционна активност и производителност на труда. Особено осезаеми са тези процеси след пандемията, отбеляза той. "Видяхме много по-бързо оттласкване от дъното на регионите със силни местни икономики – най-вече София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора. Останалата част от страната като че ли доста по-бавно се възстановява от негативните икономически процеси. Разликите са в пъти“, обясни Николов.

Качеството на образование е друг съществен индикатор, допълни той.

Коефициентът на Джини отчита разликите в дохода на домакинствата – заплати, пенсии и доходи от аграрно стопанство. "Имаме един доста парадоксален факт – в икономически по-слабо развитите региони има по-малко неравенство. В по-големите градове се наблюдава много по-голямо неравенство, най-вече заради много по-високия дял на високодоходните домакинства“, поясни Адриан Николов.

Данните показват няколко икономически модела на развитие. "От една страна е моделът на столицата – град с много силни услуги, който вече виждаме репликиран и във вторичните големи центрове, най-вече Пловдив и Варна. С такъв профил постепенно ще стават и Бургас, и Русе, и Стара Загора. Габрово е друг такъв интересен град, който много бързо преминава към сектора на услугите, най-вече защото високотехнологичният сектор и аутсорсингът лека-полека започват да се задъхват и търсят реализация в по-малките градове, където все още има достъп до човешки капитал и относително добри социални условия“, обясни икономистът.

Друг модел на икономическо развитие е индустриалният. При него местната икономика разчита най-вече на силни предприятия от поработващата промишленост. "Това го виждаме в района около Пловдив, в индустриалните зони около Русе, Стара Загора, Варна“, изброи Николов.

Третият модел – аграрният, е характерен за по-изостаналите икономически райони на страната. "Той е по-характерен за Северна България – Силистра, Монтана, Видин, където аграрният сектор продължава да формира по-значителна част от местната икономика. Там наблюдаваме доста по-ниски доходи и по-висока бедност.“

Драстичните различия между регионите се дължат на разликите в равнището на инвестиции в производствата, на разликите в образованието и профила на работната сила. "Все още има региони, особено в Северна България, в които има немалък дял на хората с основно и по-ниско образование. Те все по-трудно намират реализация“, отбеляза Николов.

Друг съществен фактор е развитието на инфраструктурата в Северна и Южна България, допълни икономистът. "Поради липсата на свързаност на север по-скоро виждаме разхвърляни икономически центрове, които не са обвързани по никакъв начин и съответно имат много по-нисък потенциал на развитие, тъй като не могат да ползват мултипликативните ефекти на взаимосвързаните центрове, които виждаме на юг“, обясни той.

Липсата на държавни политики за икономическо сближаване на регионите ще доведе до задълбочаване на процесите, прогнозира икономистът. "Най-вероятно София ще продължи да се откъсва от останалите области, няколкото силни града ще продължат да постигат много добри резултати и лека-полека да конвергират към средноевропейско икономическо развитие, но останалите региони са по-скоро обречени на изоставане, освен ако не успеят да обърнат по някакъв начин инвестициите, човешкия капитал и инфраструктурата“, заяви Николов.