Българите масово продължават да възприемат бързите кредити като лесен начин да получат пари на момента, без да осъзнават, че реалната сума за връщане често значително надвишава законово допустимия максимум. Това коментира председателят на асоциация "Активни потребители“ (ААП) Богомил Николов.

По думите му, още преди повече от десет години в законодателството е въведено изискване годишният процент на разходите (ГПР) по заемите – тоест съвкупните разходи за погасяването им – да не надвишава петкратния размер на законовата лихва. В момента това означава около 65 процента. Така, ако човек изтегли заем от 1000 лева със срок за връщане една година, би трябвало да върне не повече от 1650 лева.

"На практика обаче при бързите кредити хората връщат много повече от този таван – в масовия случай ГПР достига между 150 и 200 процента“, уточни Николов, цитиран от БТА.

Според него това се дължи на различни допълнителни такси, включвани в договорите след подписването им, които често остават незабелязани от потребителите.

Председателят на ААП подчерта още, че небанковите финансови институции, които отпускат такива кредити, не са под надзора на Българската народна банка.

"Ако някой има претенции към тях, трябва да се обърне към съда“, заяви Николов. Той допълни, че съдебната практика в момента масово е в полза на потребителите, но много хора се страхуват да търсят правата си, защото смятат, че съдебният процес е сложен и скъп.

Като допълнителен проблем Николов посочи и новоприетия закон за фалит на физическите лица, който според него е "потенциално неефективен“, тъй като предвидените в него процедури са твърде скъпи и така се обезсмислят.

Препоръката на "Активни потребители“ е гражданите, ощетени от бързи кредити, да търсят правата си по съдебен път.

"Ако тези дела станат масови, ще се види, че има системен проблем, който трябва да се реши на национално ниво чрез промени в законодателството“, каза Николов.

По темата за въвеждането на еврото у нас Николов коментира, че затруднения вероятно ще изпитат основно възрастните хора и децата.

"Най-труден ще бъде януари, когато левът и еврото ще се използват паралелно. Затова препоръчваме хората да обменят левовете си възможно най-бързо и още от 2 януари да започнат да плащат в евро“, посъветва той.

Николов не очаква шоково поскъпване на стоките и услугите. Според него е възможно закръгляне на цените, но това няма да бъде само в ущърб на потребителите – някои търговци може дори да ги намалят с няколко евроцента, за да постигнат по-кръгла сума.

Председателят на ААП предупреди, че потенциални затруднения може да възникнат в малките населени места, където магазините може да не разполагат с достатъчно монети в евро.

"Търговците трябва да направят усилие и да си купят т.нар. стартови пакети, които вече се предлагат от БНБ“, каза Николов и припомни, че опитът на други страни от ЕС показва – около три седмици след въвеждането на новата валута старата почти изчезва от обращение.