Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Според официалните данни на МВР към края на 2024 г. прекратените служебни правоотношения са 1984,5, а новоназначените – 2026,5. На пръв поглед балансът изглежда почти равен, но зад тези числа стои тревожна тенденция, която поставя под съмнение стабилността на системата и способността ѝ да гарантира сигурността на гражданите.

В момента в МВР има 6080,5 вакантни длъжности, като повече от половината от тях са за служители със средно образование – хората, които формират оперативния гръбнак на министерството и ежедневно поддържат обществения ред, реагират на инциденти и изпълняват задачи на първа линия.

На този фон в публичното пространство упорито се лансира тезата, че пенсионираните служители трябва да бъдат изведени от системата. Подобно твърдение не само че е лишено от логика, но крие сериозни рискове. Ако всички, които вече са упражнили правото си на пенсия, бъдат освободени, кадровият недостиг ще нарасне до близо 8000 души.

Това повдига въпроса как при такъв недокомплект може да се гарантира сигурността на държавата и обществото. Кой ще обезпечава ежедневните патрули, когато част от структурите и сега работят на ръба на възможностите си? Как ще се реагира при масови мероприятия, спортни събития, протести или кризи, ако на терен липсват хиляди униформени? И още – кой ще обучава новоназначените кадри, ако именно най-опитните служители бъдат отстранени от системата? Имат ли АМВР и ЦСПП реален капацитет да подготвят толкова голям брой нови служители за кратък период?

На тези въпроси не отговарят онези, които настояват за административно "подмладяване“, без да предлагат работещи решения или стратегическа визия. Реалността е, че системата на МВР се крепи на професионализма, опита и мотивацията на хората вътре в нея. Изключването на опитните служители не може да бъде наречено реформа, а по-скоро представлява риск за националната сигурност.

Вместо да се говори за "изхвърляне“ на служители с дълъг стаж, е необходимо да се постави фокус върху ефективното използване на техния професионален капацитет, върху създаването на реални възможности за хоризонтално кариерно развитие и върху ускореното попълване на вакантните места чрез мотивиране на младите кадри. Докато системата продължава да губи служители, а решенията се заменят с популистки лозунги, основният въпрос остава неизменен: кой ще гарантира сигурността утре, ако днес прогоним тези, които я осигуряват?

Източник: Фондация "Общество и сигурност"