Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
За разкриването на случаите с отравянето на защитени лешояди е необходимо съдействието на местните хора, които не са мотивирани да го направят. Ако няма разкриване на случая, няма после как да има и наказание, за да има и някаква превенция на такива случаи. Това каза Андрей Ковачев от Сдружението за дива природа "Балкани“ в предаването "Метроном“ на Радио ФОКУС.

По думите му е необходимо създаването на обществено мнение, което да е активно и сред местните хора в тези региони, за да може да се промени ситуацията и да има отношение към опазването на дивата природа. "Често се случва да пренебрегваме такива нематериални ценности, защото сме много съсредоточени в други неща, които са по-материални. Това е белег за цивилизованост на едно общество. И колкото в по-голяма степен то обръща внимание на тези неща, толкова по-сигурно е, че това е едно общество, което е добро и към хората, и към околния свят. Още имаме да извървим дълъг път,“ посочи той.

Българите имат отношение и обичат природата, но трябва систематично да се работи с такива проблеми, като отровите в природата, които са заплаха за дивите животни.  "Още 1991 година "Зелени Балкани София“ направихме протести срещу използването на отрови, когато това беше нормално. Трябваше да протестираме в продължение на година, за да се промени законът и да се направи в съответствие с европейското законодателство. Но за да може да се приложи ефективно, е необходимо и съзнанието ни да стигне до това ниво.“

Брадатият лешояд, изчезнал още 30-те години на ХХ век, е символът на българската природозащита. В момента се правят опити за неговото завръщане в естествени условия, тъй като тези птици – санитарите на природата, са много важни за равновесието на екосистемата. В България се срещат 4 вида: египетският лешояд, белоглавият лешояд, картал или черен лешояд, и най-големият, брадатия лешояд. "Птиците, които са отровени, това са шест птици от вида картал, който между другото също беше изчезнал и сега се възстановява, и от вида белоглав лешояд. Тъжно, защото това са застрашени видове“, подчерта гостът.

Освен отровите срещу хищници, от които страдат различни видове в района, бракониерството е все още силно развито в България, обясни Ковачев и добави, че бракониерството у нас унищожава доста голяма част от популацията на мечките и на много други защитени видове. "Беше много добър опит, когато направиха преди години така наречената "Горска полиция“ към Министерството на вътрешната работа, която веднага започна да върши работа и да хваща бракониери, обаче понеже почна да ги хващат, тя бързо я премахна,“ разказа Ковачев и добави, че това е решението – специализирани части в МВР и по-голяма информираност на обществото.