Изразът "балансирано решение" е много мек, когато става въпрос за предлаганите от предишните управляващи варианти на решение за предоставянето или не на оръжие за Украйна. Такава позиция застъпи бившият министър на отбраната
Ангел Найденов в предаването "Това е България" на
Радио "Фокус"."Това беше опит за спасяване, за оцеляване на четворната коалиция. Такова решението няма как да функционира по ред причини - нямаше как да бъде оказана поддържаща опция на украинската военна техника, поради логистични проблеми. Не че нямахме производствени мощности, но затрудненията са толкова големи, че това не сработи", каза
Ангел Найденов.
"Сега има достатъчно мнозинство, което да осигури корекция. Прегледах проектите за решение на ДБ от 19.10.2022 г., от първи ден на възстановяване работата на НС, както и проекта на ГЕРБ от 24.10.2022. Те си приличат, но не се припокриват", допълни Найденов.
Основното в двата варианта на проекторешение е да бъде направен преглед и да се очертаят възможностите да се изпрати бойна техника, да се започнат консултации в рамките на НАТО за предоставяне на заместваща и компенсираща техника. Третото общо между двете проекторешения е усилването на отбранителния ни капацитет, чрез многонационални сили, стана ясно от думите на бившия министър на отбраната.
"Бих подкрепил, и моето мнение е, че България не бива да прави изключение от страните, които предоставят оръжие на Украйна. Мисля си, че новото НС ще приеме това решение. То трябва да бъде достатъчно отворено, за да може МС да прецени съобразно оценките за рисковете и отбранителните способности на страната, кое може да снеме от въоръжение и да се извади от складовете, за да го дадем на Украйна", каза Найденов.
Той допълни, че е добре, че се предвиждат консултации със съюзниците от НАТО за предоставяне на заместваща бойна техника - нова или вече употребявана.
Автоматично обаче едва ли ще получим заместващо въоръжение и затова е необходима оценка на различните опции.
Ангел Найденов даде пример с Гърция, която предостави на Украйна бронирани машини, съветски образци, а като компенсация получи от Германия бронирани бойни машини нейно производство. Подобни схеми вървят и в Чехия, и в Словакия.
"Всичко е въпрос на преценка. Аз не бих подкрепил решение, което автоматично да снеме от въоръжение наша бойна техника, ако не знаем какво ще ни струва", каза бившият министър на отбраната.
"Украйна иска тежко въоръжение и ПВО системи, както и танкове и изтребители, противотанкови и зенитно-ракетни установки и боеприпаси. Това, с което разполага българската армия е известно на нашите съюзници. Не е особена тайна какво можем да предоставим и какво можем да извадим от складовете. Те (украинците), предпочитат съветски образци на въоръжение. Да, България има какво да предостави и по силата на тези данни, украинската страна отправя съответните искания", уточни Найденов.
"Не подкрепям предложение, което автоматично би предоставило въоръжение, без да имаме сроковете и параметрите на компенсация. Трябва да е ясно колко би струвало и дали можем да плащаме, там където е необходимо", беше категоричен той.
"Когато се прави оценка какво можем да дадем, това трябва да включва и оценка на това какво можем да получим като компенсация. Ако ще е в продължително време, то не е приемливо, защото бихме увеличили дефицита на въоръжение", допълни Найденов.
По отношение на войната в Украйна,
Ангел Найденов не вижда в скоро време мирно решение на военния конфликт: "За съжаление, това е една кошмарна за Украйна действителност. Не съм оптимист по отношение на споразумение или възобновяване на преговорите за мир и края на бойните действия".