Думата задушница е с ясна етимология: ден на молитви за душите. В някои краища у нас я наричат "одуше" (дума в среден род) вероятно от молитвите "о душе...", тоест "за душата на..."; гърците я наричат "събота за душите". Всеки от нас е загубил свои обичани близки. Те безспорно живеят в спомените, мислите, често и в разговорите ни, но добре е да си спомняме за тях и с молитва към Бога. В личните си молитви е добре да ги споменаваме редовно, всеки ден. Няма ден, в който да не можем или да "не трябва" да се молим за покойниците.
Има дни, около големи Господски празници, в които не се полага извършването на обичайните заупокойни служби и правенето на поменни трапези във връзка с определени дни, месеци или години от смъртта на покойника. Но дори и в такива дни на големи празници е препоръчително ние да си спомняме в молитва за починалите.
Най-добре е да участваме и в молитвите на Църквата като общност от вярващи в Господ Иисус Христос за душите на по-рано отишлите си роднини и близки. А Православната църква всеки ден се моли за душите на покойниците. Като участваме в тези богослужения, ние присъединяваме молитвите си към молитвите на останалите сестри и братя в Христос, за да бъде милостив Той на Страшния съд към починалите наши близки и към всички нас.
В петък преди задушница след вечерната служба и в събота сутринта, на задушница, след литургията се извършват общите заупокойни служби, наричани панихиди. Там трябва да занесем един съд с варено жито и да запалим свещ. Хлябът и виното не са задължителни, още по-малко останалите "раздавки", макар често да се носят заедно с житото. А житото е известен символ на възкресението, даден от самия Спасител, изтъкнат и от свети апостол Павел: "сее се в тление, възкръсва в нетление" (1 Кор. 15:42).
Църквата по време на общите молитви за починалите се моли и за всички ония, които са умрели далече от дома и отечеството си, които са загинали при нещастни обстоятелства: удавили са се, изгорели са в пожари, загубили са живота си при автомобилни или самолетни катастрофи, по "планини и земни пропасти".
Тя се моли и за ония, които умират в пълна изоставеност от роднини и близки, както и от голямото и често безлико общество, които хора понякога общинските власти погребват в безименни гробове, сякаш това не са били хора, човеци като нас. Господи, помилвай и тези несретници! Бог да прости и помилва всички наши покойници, за да се срещнем един ден с тях в небесното Му царство, където няма скръб, болка, тъга и въздишка, но е живот безкраен!