Авторът на българската книга, станала бестселър, говори за Varna24.bg

Илиян Кузманов е първият български писател, който се изкачи в Топ 20 по продажби на "Амазон", с първата си книга "Ако срещнеш Буда, убий го!“. Носител е и на престижната литературна награда за океана - Литературни Титани, като е и финалист на най-комерсиалния конкурс за литература Readers Favourites.

Бостънското радио CIAO USA Radio Italia определя българина като един от най-интересните и мистериозни майстори на белия лист.

Илиян е медийна сензация зад Океана,а медиите се надпреварват да пишат за него, сред тях са NBS, USA Today, CBS, FOX, Market Watch.

Илиян Кузманов е член на Международната МЕНСА, завършил "Право“ в България.  Като студент заминава за Канада, където учи и работи, става и помощник на един от кандидат- кметовете на Монреал.

Във Великобритания Кузманов създава мултимилионен бизнес, там създава и първият български социален бизнес. У нас основа Фондация "Арт Ангел“ и е на път да реализира най-мащабния социален проект, съвместно с Министерството на правосъдието.

Ето и интервюто с него специално за Plovdiv24.bg:

- Какво беше първото чувство, което изпитахте, когато разбрахте, че книгата ви е станала бестселър?

- Чувството е неописуемо! Безброй хора които споделят твоите емоции в този момент.... Без прегради, без форми и очертания... магическо. 

- Очаквахте ли такъв успех? Над 560 медии, много от които в Меката на търговията в САЩ, ви обявяват за международен най-продаван автор.

- Да бъда честен, не очаквах толкова скоро. Искало ми се е всичко, което направих преди, да попадне в "Амазон". Балканското рок турне, конкурси, критика, ревюта, популяризация е било продиктувано от желание да направя нещо значимо. 

- Като първоначално прочете заглавието на книгата, човек би си помислил, че вътре се говори за насилие и болка? Какъв всъщност е смисълът на заглавието, какво крие то, и защо точно него избрахте? За да провокира, може би?

- Това е коан от будизма, който е построен на базата на постоянен диалог между учител и ученик. Целта е провокация да мислим критично и не винаги да се съгласява ме с това което ни казват. В един момент учителя се обръща към ученика и му казва: "Ако срещнеш Буда по пътя, убий го!". Ученика е объркан, как, след като е посветил живота си на будизма, такава заповед... И в този момент учителя му напомня че през цялото време се е опитвал да му помогне да изгради собствен компас, разговорите са били за да може да мисли, да може в един момент да каже "Не! Благодаря но не го искам това! Не е за мене!". Вижте колко актуално това звучи днес, нали? 

- Пътешествията ли ви вдъхновиха да я напишете?

- Помогнаха ми. Пътуването като духовно такова, в което оставяме всичко, едно по едно по пътя... 

- След такъв голям успех очаквате ли предложение за филм по книгата?

- Трудно би се филмирана първата част. Докато втората, нужни са художници там, с богато въображение. 

- Живял сте извън България, това по някакъв начин обърна ли ви възприятието за света? Какво ви даде и какво ви взе?

- Съзнателния си живот съм прекарал навън. Благодарен съм, че пътят ми бе динамичен, позволи ми да видя много, до много да се докосна, много да разбера, почувствам, изживея... 

- Сега, като гледате отстрани какво се случва в страната, без да политизираме разговора, как бихте го описали?

- "Ако срещнеш Буда, убий го!" - много хора в много моменти трябваше да кажат "Не, благодаря! Не е за мене това. Ще мина и без това, защото има по-важни неща, като аз самият, това от което съм направен..." Не може без морал, не може само с хладнокръвен прагматизъм. Пир по време на чума.... 

- Обществото ни със сигурност вече е много дигитализирано, и малко или много отговаря на израза "мишката уби книжката". Това така ли е и четат ли младите хора? Какви са наблюденията ви, спрямо и турнетата, свързани с представянето на книгата?

- Ох, мисля иначе. Дигатилизацията спаси и книгата, и авторите, давайки ни свобода. Още повече това, което видях през малкото време, което бях в България, бе жестоко. Тук литературата, книгоиздаването са се превърнали в нещо като обществените поръчки. Да, има някакви други писатели, но там са издателства, разпространение, малък пазар, а къде е писателят в деиствителност, кой може да се нарече писател. Може би самоиздаващите се, но там това не е литература, амбулантна търговия, със всичките и мурафети, за няколко книжки повече.... 

- Изглеждате като човек, който не стои на едно място, занимава се с много неща, как успявате да съчетаете всичко?

- Невинаги ми се получава. Но в това му е чара на живота, хаос и разнообразие. 

- Занимавате се с благотворителност? Свидетели сме как различни хора помагат на нуждаещите се, но го показват в социалните мрежи и по телевизията. Обичат ли благотворителността и доброто - тишината?

- Привърженик съм на социалния бизнес, което означава, изкараш/харчиш. Не за Коледа или когато ти е кеф, а като начин на живот. Не даваш милостиня и по деяния великодушно, а живееш по то и начин, радваш се на социални неща, на обществено полезни, на полезни, а не на пошли и безсмислени. И да, това трябва да се популяризира. Защото при нас доста се обърка по времето на тъй носталгичния "соц", когато бе отнета личната инициатива и заменена с това да чакаш на тоя отгоре, да ти подаде. А и ти продаваш надолу. От там ни са и проблемите по време на прословутия преход, все чакаме или обвинявам че на са ни дали или са ни взели. Мечтаем си за бащици, и за това ние да получим повече. А се оказва че "соца" не е бил нищо социално в смисъла на общество. 

- Планирате ли вече следващия си проект и ако да, бихте ли ни разкрили какъв е?

- Бих желал да бъде и изненада и за мене. Но ми се иска да реализирам започнати вече проекти.