Бивш министър: Богатите българи нямат нужда от детски надбавки

Нещата вече са такива, че дори средните доходи не са достатъчни за една издръжка. Необходимост от детски надбавки имат хората с много ниски и средни доходи. Богатите българи нямат нужда от тях. Това мнение изрази бившият социален министър Лидия Шулева пред bTV.

Ако аз трябваше да решавам за детските надбавки, бих подкрепила нискодоходните родители, защото за тях тези пари наистина имат значение, коментира тя. 

Според нея, праговете, които, се определят, отиват във все по-ниската част на доходите, дори средните доходи не са достатъчни вече за една издръжка.

"Тези пари, ако се преразпределят за тази група хора, които наистина имат необходимост, ще се почувства много повече, отколкото във високата част, коментира тя по повод предложението на управляващите детски надбавки да се дават без значение от дохода на родителите.

Бившият министър на труда и социалната политика коментира и промените в пенсионното осигуряване. Синдикатите предложиха увеличение на минималната пенсия до 300 лева, а на максималната до 1440 лева.

"Факторите, които влияят на парите във втория пенсионен стълб са прекалено много. От една страна тези капиталови схеми се правят за дълъг период от време – обикновено 40 години, колкото е трудовият стаж. Когато е въвеждана тази система се е смятало, че 20 години са добър срок, но се оказа, че те са белязани от две кризи и срокът не е достатъчен да се компенсират неравномерностите в доходността, която се получава", посочи Лидия Шулева.

Според нея моментът е ключов за решения за това как ще се формират пенсиите на хората от първата кохорта, родени след 1959 г.

"Има едно решение пенсията от НОИ да бъде намалена с 20%, което е несправедливо. Това намаление засяга целия период на осигурителен стаж, тези хора ги ощетяват за половината от времето, в което са внасяли пълна вноска. Пенсията, която хората получават от НОИ, се формира от 33% субсидия на държавата. Така държавата участва като осигурител. Когато се изчислява този процент, тази субсидия се премахва и изведнъж тези хора, родени след 1959 г., се ощетяват от тази вноска на държавата.

Освен това се изчисляват 5%, които станаха толкова 5 години след началото на реформата. Комулативно, всички тези неща, според изчисленията на експерти, показват, че това намаление на пенсията от първия стълб трябва да бъде не 20%, а около 6%-7%. Това води до по-голяма пенсия за много повече хора", обясни Шулева.

Според нея обаче това не е така за минималните пенсии. Те винаги са субсидирани, обясни Лидия Шулева и отбеляза, че те дори са субсидирани допълнително от държавата, за да не са страшно ниски. При втория стълб според нея най-вероятно ще се получат по-ниски пенсии, прогнозира тя.

Действително, хората, които са се осигурявали на най-ниските нива, трябва да отидат и да си преведат вноските в първия стълб, за да им се гарантира поне една минимална пенсия, посъветва Лидия Шулева.