България вече връща цели влакове заради мигранти

Според източници от Гранична полиция влакът е станал обект на съвместна българо-гръцка проверка. Всички вагони са били пломбирани, но отвътре се чували човешки гласове. Това и обстоятелството, че става дума за официално запечатани вагони, накарало българските граничари да го върнат веднага обратно, а гърците без протести да приемат композицията. Не е ясно в колко вагона и колко мигранти е имало, нито в какво състояние са били те.

Това не е първият път, когато чужденци се превозват в жп композиции. Преди няколко дни група от над 50 души, отново идващи от Гърция, бяха хванати в друг товарен влак. Вагоните обаче не бяха пломбирани и мигрантите бяха открити с апаратурата за намиране на хора в затворени пространства, известна като "Туптящо сърце". Групата също бе върната. Всички задържани са регистрирани в центровете в южната ни съседка. Главният секретар на МВР Георги Костов коментира, че "колкото по-скоро се върнат, толкова посланието към всички, които са решили да изберат този маршрут, ще е по-категорично".

Трафиканти се опитаха да преведат през границата ни и нелегални, скрити във влак с магнезиева руда. Те бяха заловени при проверка на полицията на пункта "Капитан Андреево". Единайсет от тях твърдяха, че са от Ирак, а 12 от Сирия. Влакът се движеше по разписание от Турция за Унгария.

Междувременно се разбра, че гръцки каналджия е бил осъден на 103 години затвор от апелативния съд на Додеканезките острови. Според гръцките медии 63-годишният подсъдим е бил арестуван през юни 2015 г. на яхта, превозваща 47 души, от които 14 деца, след гонитба от бреговата охрана. Наложило се полицаите да стрелят, за да спрат кораба. Преди това каналджията успял да свали друга група мигранти на остров Тилос. Тежката присъда е за търговия с хора, фалшифициране на документи и умишлено предизвикано корабокрушение. В България каналджиите обикновено получават условни присъди, защото сключват споразумения с прокуратурата.

Бежанците, разселени в различни държави по света, достигнаха рекордните 65 милиона, сочат последните данни на ООН. Те бягат от войни и бедност, но се сблъскват със стени, строги закони, ксенофобия и човешко неразбиране. От 59.5 млн. през 2014 г. бежанците са нараснали с 10% през 2015 г., или с 50% за последните 5 години. В Германия са подадени 441 900 молби за убежище, като всеки трети кандидат е сириец. Следват САЩ със 172 700 молби. Развиващите се райони са приели 86% от бежанците в света. Тук Турция е водеща с близо 2.7 милиона сирийски бежанци, следвана от Пакистан и Ливан. ООН призова европейските държави да споделят обща отговорност за приемането и разпределението на бежанци. Засега бил постигнат едва забележим напредък по схемата за разпределението на 160 000 търсещи убежище от Гърция и Италия в останалите държави - членки на ЕС. Само 2406 са били преместени в други страни, сочат пък данните на ЕК.