Всички сме чували легендите за Дядо Коледа и неговите работливи елфи. Не толкова известен е обаче фактът, че в Лапландия има специално училище за целта. Да бъдеш елф там е професия, а за да станеш такъв, първо трябва да завършиш такова образование.
Това разкри за "
24 часа" бургазлийката София Стоева, която за първа година прекарва зимния сезон толкова на север. Тя е на 27 години и е мениджър в туристическа агенция в град Леви. Това е най-големият туристически курорт във Финландия и е разположен на територията на Лапландия. Градът разполага с 43 ски писти.
Лапландия е най-големият и северен регион на Финландия. Граничи с Норвегия, Швеция и Русия. Площта му се простира на 100 кв. км, а населението наброява около 190 000 души. Районът има своя собствена столица - Рованиеми.
Българката попада там по случайност, както самата тя казва "на майтап". След дълги години в сферата на хотелиерските услуги, тя решава да се впусне в това приключение. Кандидатства за позиция като елф на Дядо Коледа още на първия резултат, който й излиза при търсенето на работа в Лапландия в интернет.
От фирмата я одобряват за по-висока позиция и така на 10 ноември тя каца в Леви. "Пристигнах на -23 градуса. Вървиш и ти замръзват миглите, всички секрети в носа. Но когато духа, се усеща като много по-студено", казва София.
"За да бъдеш елф, трябва да имаш диплома. Също така се изискват актьорски и певчески умения", обясни тя. "За да станеш елф в Лапландия, трябва да завършиш специално училище. Обучението продължава няколко години. Това тук е професия. Елфите главно се грижат за настроението на децата. Организират им игри, учат ги как да декорират картички, пекат коледни курабийки, изнасят представления, правят акробатични номера, спускат се с шейни. И са просто навсякъде".
"Няма специфични изисквания за външния вид за тези, които искат да станат елфи. Всеки може", разказва българката.
Интересно е, че елените там са повече на брой от хората. Има ферми, които се занимават с тяхното отглеждане, а животните са полудиви. Това се дължи на факта, че всяко лято те биват пускани на свобода, а след това зимата стопаните си ги прибират обратно. Така и най-традиционното месо в Лапландия се оказва, че е еленското.
Друга притегателна сила за туристите е Северното сияние. То може да се наблюдава при ясно небе, далеч от светлини. Има мобилно приложение, което показва кога колко видимо ще бъде. Най-често то е зеленикаво, но понякога има и розови оттенъци. Последните са по-редки, затова се считат за най-красивата гледка, която може да предложи Северното сияние. Посетителите на Лапландия могат да му се наслаждават с часове.
В момента обаче не е най-удачният период за това, тъй като на територията вече са настъпили полярните нощи. "Започват от около 1-ви декември и привършват към края на месеца. Почти през 22 часа от денонощието навън е мрак. На 21-ви декември слънцето изгря и залезе в рамките на 1 час, но аз го видях едва на 27-и заради високата облачност", разказва София.
"Мракът не ми пречи, дори тук ми създава усещане за уют. Постоянно ти се спи и нямаш представа колко е часът. Всички, които не са местни обаче, е нужно да приемат витамин D", казва още бургазлийката.
Слънцето започва да се показва за по няколко часа през януари и февруари. Липсата му обаче тласка голяма част от финландците към алкохолизъм и депресия.
Въпреки това престъпността в страната е изключително ниска. В град Леви например няма полиция. "Хората си оставят ключовете по колите и моторните шейни и никой не им ги пипа", обяснява 27-годишната българка.
"Финландците са и доста директни. Ако няма какво да си кажат с теб, ще си мълчат". Всъщност местните в Лапландия се наричат "саами", тъй като са част от коренното население на северния район на Скандинавския полуостров.
Жените във Финландия са доста ухажвани, тъй като са сравнително по-малко от мъжете. Традиционна свалка в Лапландия е да те поканят на среща в сауна. Във финландската сауна обаче е задължително да си гол. Има такива само за мъже, само за жени, но и смесени.
За придвижване пък се използват както коли, така и шейни. "Обществените моторни шейни са безплатни. Ако видиш такава някъде по улиците и на нея няма име, можеш да я ползваш за превозно средство. Колите пък са със специални гуми с шипове. Тук не слагат вериги. Когато обаче температурите паднат много, се ползват за придвижване и шейни, дърпани от елени", обяснява София.
Февруари и март са най-студените месеци в Лапландия. Тогава температурите могат да паднат и под -30 градуса. "Местните си предпочитат студа. Над -20 градуса за тях е лято. По-ниски от тази температури не са препоръчителни за децата при продължително излагане на студа. Носи се задължително термо бельо. Ръкавиците са с общо отделение за всички пръсти, за да се запазва повече топлина и не се слагат памучни чорапи, защото не държат достатъчно топло", разказва българката.
"Тук въздухът е изключително сух - все едно си в пустинята Сахара. Препоръчва се употребата на много кремове и честия прием на вода. За щастие, тяхната чешмяна вода е една от най-чистите", допълва тя.
Част от атракциите, на които могат да се насладят всички посетители на Лапландия, са разходка с шейна, теглена от елени или хъскита, риболов на лед, преход със снегоходки, отсядане в отопляемо стъклено иглу или изцяло снежен хотел. За изграждането на последния всяка година се ползват 20 млн. кг сняг и 350 000 кг лед. "Рамките на леглата също са от лед. Хората спят на тях в специални спални чували, с които се издържа до -18 градуса", уточнява бургазлийката.
Седмична ваканция на 4-членно семейство точно по Коледа в Лапландия възлиза на стойност около 20 000 лева. По-голямата част от местните пък тогава повече работят, отколкото да празнуват. Зимният сезон там продължава от ноември до март. През лятото температурите стигат и до 20 градуса. Тогава настъпват "белите нощи", когато през по-голямата част от денонощието е светло.
А за Дядо Коледа... счита се, че домът му се намира в столицата на Лапландия - Рованиеми. Легендата гласи, че е толкова възрастен, че и той самият не знае точно на колко години е вече - спрял да ги брои, след като навършил 365.