Д-р Лъчезар Милушев: Предварителната подготовка и съзнанието за превенция ни правят адекватни при заплахи

За мен е чест да ви представя следващия ни събеседник. Бързам, защото ако изчета цялата му биография, ще стане време за новините. Д-р Лъчезар Милушев е при мен в студиото. Добър ден.

Добър ден.

Вие сте съавтор на магистърска програма "Сигурност и противодействие на радикализацията и тероризма“ във Военна академия; заместник-ръководител на Центъра за изследване на екстремизма и тероризма. Д-р Милушев работи дълго време в системата на МВР, като последователно минава и през различни длъжности, включително съветник на министъра на вътрешните работи, оперативен помощник на главния секретар. Той е един от авторите на новата "Процедура за поведение и действия при заплаха от използване на взривно устройство в обект за обществено ползване с масово пребиваване на хора“. Какво е най-важно да знаем за новата процедура? Вашият кратък анализ на събитията от последната седмица и бомбените заплахи.

Смисълът на процедурата е като на всеки един такъв документ – да уеднакви практиките и с прост и разбираем стил на последователност от действия да бъдат разписани или въведени в практиката действия, които са свързани с различните етапи от възникване на една такава заплаха, а именно: получаване на заплахата, реагиране по отношение на нея, т.е. да видим нещото, което е много важно при действия при извънредни кризисни ситуации, а именно – да се оцени заплахата, да се установи нейния характер, след което да се пристъпи към съответните действия, които целта, разбира се, е да бъдат максимално адекватни на заплахата. Т.е. в случая, когато говорим за заплахи от използване на взривни устройства, е да не се предизвиква излишна паника, да не се предизвиква в крайна сметка, тъй като когато говорим за такива обекти с масово пребиваване на хора, каквито са училища, университети, най-общо казано образователни институции, ако щете, това може да касае и други обекти, които ще си ги спестя в момента поради разбираеми причини.

Да не подсказваме.

Да, не е необходимо. Така че по този начин се разстройва общо казано и обществения живот, което е свързано с родители, със структури на органите по сигурност, както на МВР, така и на други компетентни държавни институции. И точно в този смисъл, под ръководството на заместник-министър председателя по вътрешен ред и сигурност г-н Демерджиев беше създадена такава работна група. Тази процедура е писана от най-добрите експерти в държавата по различните направления на дейност, така че отчетени са добрите практики в развити държави, които достатъчно много са страдали от такива заплахи. Така че лично за мен процедурата е адекватна, смислена и мисля, че би било добре да се прилага. Като самата тя, пак казах, е свързана с трите етапа: получаване на сигнала, какво трябва да се прави, в зависимост от това по какъв канал е получен – дали по имейл, дали по социална мрежа, дали по телефон, дали включително и с писмо.

Това беше голямата дискусия и в телевизионните студиа цяла седмица – че досега не е била разписана процедура за всички възможни варианти за заплахи. Директорите казват "За нас ученическата раница е едно, ние им знаем маниерите, а за един експерт по сигурност е друго, ако е захвърлена някъде по коридорите“.

Именно затова в процедурата е акцентирано доста подробно на това, че е много важен първоначалният бърз оглед, в който се включва и персоналът на съответния обект, поради простата причина, че той най-добре познава самия обект. Искам да кажа, че аз съм бил, знаете, и доста години служител по сигурност в Националния дворец на културата и тая процедура съм я прилагал, и в тази връзка съм убеден, че тя работи и е приложима. Знаете какъв голям обект е това. Но е възможно да се направи такъв оглед с цел да се установят такива съмнителни предмети, багажи, на които не може да бъде незабавно установен собственикът. Т.е. те могат да бъдат заплахата. И след като те се установят къде се намират, тяхното местоположение, осигурява се близък периметър или зона, така да го наречем, около обекта и не се допуска преминаване в близост до него. Нека си представим в противен случай, че започнем извеждането и хората минават точно до тоя пакет – не правим ли точно обратното на това, което трябва да правим?

И точно тук идва големият въпрос: в редица институции, въпреки проверките, които са регулярни, включително тези на пожарната, има много институции, цели факултети на учебни заведения, в които аварийният изход е или заварен, или превърнат в склад. Колко е важно сега всички, които ни слушат да направят превенцията за обезопасяване на сградата си?

За да бъдем адекватни на съвременните заплахи, а те, за съжаление, се умножават, би следвало да имаме предварително подготовка и съзнание за превенция. Според мен е недопустимо в каквато и да е обществена сграда аварийният изход да не бъде достъпен, да няма възможност лесно и бързо и почти мигновено да бъде отворен, защото пък има и такива, където са заключени, със съответните резета, включително контроли на достъпа, но това би следвало да може да падне веднага, за да се използва своевременно. Тук не говорим само за случая със заплаха за използване на взривно устройство – ако щете и за пожар, ако щете за извеждане при земетресение и редица други такива инциденти, които могат да възникнат, което честно казано, е недопустимо, ако това го има в такива сгради за обществено ползване.

Не можем да го припишем като лоша черта или неглижиране на проблема само от страна само на българина – хората действат, когато опре ножът в кокала, тогава човек мисли за тези неща. Споменахте и земетресение – пак беше тема за три дни и отшумя. При земетресенията – светла им памет на десетките хиляди души, които загинаха в Турция и Сирия, но и тази тема мина и замина. Сега, като кажете тук земетресение – да бе да, имаше нещо, но няма страшно, мина.

За съжаление, не е добра практиката. Има достатъчно експертиза и достатъчно натрупан опит, който позволява да има една предварителна подготовка. Има един – ще го дам за пример – един прекрасен център за обучение на Столична община, където децата могат наистина да влязат в такъв симулатор, да го усетят, да го видят.

Факт. В кв. Панчарево в София, гостоприемни са.

Вие знаете, да.

Полигонът за обучение при природни бедствия, аварии и катастрофи. С г-н Красимир Димитров от Столична община…

Наистина много, много всеотдайни, наистина много полезни неща могат да се научат там. Което навежда на мисълта, че все пак подготовката и превенцията е ключово важна в такива случаи. Ако човек няма дори бегла представа какво да прави в една ситуация, трудно е да реагира.

След малко искам да поговорим и за новия Център за изследване на екстремизма и тероризма. Още малко обаче относно процедурата, за която говорихме и подготовката на въпросните обекти?

Подготовката е ключово важен момент от способността да се противопоставим на такъв тип заплахи, като тя трябва да премине основно през два етапа: планиране, т.е. да се осмислят заплахите, как могат да възникнат, как да се развият в съответния обект, тъй като всеки обект си има своите специфики – брой хора, вид на посетителите, специфика на разположение на обекта ако искате. И това всичко трябва да бъде осмислено като един план за действие, който не представлява някаква кой знае каква голяма сложност. Но в този план ключовото са процедурите – кой от персонала какво трябва да направи, как, в какви срокове. И другото нещо, което е следващият етап, който може да направи тази подготовка смислена и рационална, е обучението. Хубаво е това обучение да става с практически действия. Примерно, при извеждане при пожар да не се имитират задействане само на системи и персоналът да го няма, а ние да го отчетем, а наистина…

Персоналът да знае, да е предупреден същия ден просто да дойде по-късно на работа, да.

Да, именно, тази практика вие я подсказвате. А самият персонал да може да участва ефективно в тези действия. Могат да се задимят включително с такъв, сценичен дим определени участъци. Това е много добра практика.

Правили сте го вие и в НДК – всички помним мащабното антитероистично учение на МВР, за което бяха мобилизирани пожарна, полиция, службите. С предварително уведомяване на населението, разбира се.

Не, не говорим за чак толкова мащабни неща, но това може да се прави от всеки обект, не изисква кой знае каква подготовка. Колегите, които работят в съответните сфери на сигурност, винаги могат да съдействат така, че да се създаде една практика. Т.е. знаете много добре, говорили сме го, че познанието на нещо е различно от знанието. За да имаш познание, трябва нещо да си го изживял, да си го усетил, да си го почувствал, за да си наясно какво трябва да правиш и какво да не правиш в дадена ситуация.

Искам да поговорим подробно и в следващи наши срещи за новия Център за изследване на екстремизма и тероризма. След създаване на магистратурата преди няколко години, Вие заедно с полк. доц. д-р Петър Маринов продължихте амбициозно и създадохте и новия център. Кажете накратко, защо е толкова нужен?

Първо искам да започна с това, че това е една добра практика. И между другото, може да го видите в документите, които са разписани в Европейския съюз, а именно – Стратегията за противодействие на тероризма 2020-2025 г. Целта тук е да се обединят усилията на компетентните държавни структури или оторизираните органи по сигурност, на неправителствения сектор и научната общност по въпросите, за които говорим и в момента, т.е. да се обединят усилията на обществото като цяло, за да се дефинират заплахите, да се изведат най-добрите практики, които по своята си същност да бъдат после имплементирани в такъв род процедури, планове, начин за действие и поведение при различни ситуации. И разбира се, заедно всичките като общество да се противопоставим на съвременните заплахи.

Благодаря Ви, д-р Милушев.