Д-р Пламен Иванов: Увеличените разходи не означават, че държавата е в криза

Приемането и актуализацията на бюджета е неотложно. В последните две години се предприеха мерки и решения за увеличаване на разходите, при условие че приходите намаляват. Увеличените разходи не означават нещо лошо и че държавата е в криза.Това каза д-р Пламен Иванов – специалист в областта на управлението на инвестиции и финансовата сигурност, в предаването "Денят на фокус" на Радио "Фокус". 

Актуализация на бюджета трябва да покрие минимум 10-12% от ръста на инфлацията, увеличените разходи по социалните плащания и предстоящите политики, посочи той.

"Това в никакъв случай не означава нещо лошо, нито че държавата е в криза, нито че ще свършат парите на държавата. Просто трябва да имаме ясната представа какви са публичните финанси, за да имаме някаква прогнозируемост до края на годината, нищо повече", допълни Иванов.  

Той подчерта, че износът на страната намалява стремглаво, външни или преки инвестиции няма: "Липсват дългосрочните мерки, липсва ясна политика какво ще се случва и от там съответно липсват и външни инвеститори. Трябват конкретни стъпки, които да раздвижат икономиката. Изпълнителната власт трябва да се съсредоточи първо върху това административният апарат и институциите да работят ефективно. Държавната администрация е най-лоялният избирател – колкото повече политически назначени хора имате, то е ясно за кого ще гласуват те, за да си запазят постовете. Това е практика вече повече от 10 години". 

Според него ръководителите на регулаторните органи и институции като БНБ, КЗП, КЗП, КФН и т.н. не трябва да бъдат политически назначения, а с ясен мандат и регулярна отчетност. Има и много институции с дублиращи функции, което е пилеене на обществен ресурс, подчерта експертът.  

Пламен Иванов коментира и прогнозите на МВФ и Министерство на финансите за БВП от 1,4 и съответно 1,8:  "Това са чудесни цифри, но са направени така стъкмистически и статистически, чисто и просто да излезе на зелено, да не е на минус. Държавата има твърде много поети ангажименти по социални разходи, по забавени плащания по обществени поръчки – примерът с пътищата е много сериозен. Разлика от 1% при нашия БВП и нашите обеми на оборот и плащания може да се изтълкува, че дадено плащане не е направено, чисто и просто ще се отложи догодина и по този начин ще го изкарат на плюс с 1%".