Д-р Станислав Бачев: Опитът на Пригожин беше мъртвороден, горчив, но и полезен подарък

Тази сутрин точно в 9 ч. московско време беше отменен правния режим на антитерористична операция в три руски области. Режимът беше въведен на 24 юни, след като ръководителят на “Вагнер" Евгений Пригожин обяви, че тръгва към Москва, за да свали висшето военно ръководство на Русия. Националният антитерористичен комитет на Русия излезе с позиция, че ситуацията в страната вече е стабилна. Пробит ли е режимът на Владимир Путни и рухна ли ореолът му на силен управленец след бунта на Пригожин? След кого въстана руският олигарх Евгений Пригожин, известен като “готвача на Путин". Каква беше целта и очаквал ли е подкрепа Владимир Путин в действията на Пригожин? Кой организира опита за пуч и показа ли това, че Русия не може да е печеливша във войната, която се води в Украйна? Разговаряме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с международния анализатор д-р Станислав Бачев

Д-р Бачев, срещу кого застана, според вас, руския олигарх Евгений Пригожин, известен като “Готвачът на Путин"?

Първо, трябва да разгледаме това събитие от няколко различни аспекта. Да, първи е този базовият върху който се изгражда анализа, това са фактите и фактологията, които се случиха в тези 2 дни. Вторият, е как реагира външния свят, в т.ч. и България и нейните официални лица. И третият аспект е, значението на това събитие, както за самата Русия, така и за хода на това глобално противопоставяне между САЩ и коалицията от държавите Русия, Китай, Иран. Преди да навлезем в същината, да започна с едно рационално възмущение, относно това, което се видя в България като реакция. Ние станахме свидетели на едно еуфорично фантазиране, което не стъпва нито на факти. Аз се възмущавам се от начина по който цялата официална публичност реагира, в т.ч. ръководителите на държавата, лидери на партии. Просто, това беше една превъзбуда от желаното, на практически нямащо нищо общо с реалността. И е лошо, когато официални лица, включително държавни ръководители или партийните лидери залитнат по тази вълна на емоцията, това, което се иска, а пък не може да бъде. Това показва, че има огромен дефицит на експертност и на трезва преценка.

В крайна сметка, когато става дума за изказване на официално лице, то по някакъв начин е свързано с позицията на България като държава и на българите. И подобни емоционални залитания са допустими за някаква лична връзка или за някакъв клюкарник, но не и за държавата. И това показва нагледно, особено когато са събрани ръководителите на специалните служби, че има първо информационен, но след това и аналитичен дефицит. А обобщено може да се каже, че през изминалите почивни дни България и нейните най-големи медии дезинформираха по същество българските граждани и създадоха условия за паника и за страх. А това не помага на едно общество, това показва, че има огромно скъсване на връзката между политическата прослойка и нейните аватари в медиите, и българското общество.

А вече в същината на събитията, това, което е като фактология, поне за мен, тезата за инсценировка, която се завъртя на този марш и опита за крайна дестабилизация  на управлението в Русия, поне за мен тя е силно преувеличена и не е базирана на обективен поглед.

Тоест, спектакъл за един зрител, вие не поддържате тази теза, така ли да разбирам?

Не, според мен, това не е инсценировка, не е предварително планирано събитие. Такива събития са възможни, особено в подобна ситуация, и те говорят, че тази държава е жива. Но, поне за мен, е важен начинът, по който беше отиграна тази ситуация, отиграна от Путин и ръководството на държавата, там се крие истинското майсторство на държавното управление. И ключът, който трябва да се търси в тази ситуация, е разбирането, че Русия в крайна сметка е империя, която не е загубила своята памет, своята историческа, но и обществена памет. И напротив, освен, че я пази, но тя се учи от нея. И тук е изводът, начинът, по който се реши този проблем с Пригожин е имперски. А пък ръководителят на “Вагнер", той никога не е бил част от тази имперска йерархия, той е просто изпълнител и нищо повече. Това означава, че той е заменяем. И това, което опита да направи Пригожин, то по същество е хубаво, тъй като има благотворен ефект както за държавата, така и за нейното общество. И държавата и руския народ са интересни, любопитни откъм история и откъм поведение. И по този начин те си направиха един контролен тест и проверка за единство. Резултатът е, че се втвърдиха.

И тук е важно да се отбележи, не се втвърди само елитът, който се обедини около Путин, а с него се втвърди и обществото, което е много по-важно. Тоест, ако до този момент е имало съмнения за посоката, която е поела Русия, то вече тези съмнения ги няма.

Д-р Бачев, знаем, преди дни загубиха следите на самолета на Путин, премиерът на Русия извън Москва, съобщиха. Предполагаше се, обаче, че Путин бяга от настъпващата военна колона на частните наемници “Вагнер" начело с Пригожин, които след като поеха контрола на град Ростов на Дон, продължиха към руската столица. Говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков коментира по-рано, че президентът работи в Кремъл, в Москва, но тъй като от “Вагнер", очевидно се опитваха да стигнат до столицата, слуховете в социалните медии бяха доста различни. Вашият поглед над нещата, как точно се случи всичко това? И какви бяха стратегиите? Вие казахте, че всичко е направено умишлено.

Поне, според мен, това събитие не беше инсценировка, но е важен начинът по който то беше отиграно. А относно слуховете, които вървят постоянно в информационното пространство, независимо от коя страна, в момента има огромна дезинформация. И е лошо, когато, включително държави като нашата, базират своите официални изказвания на слухове, а не на изчакване и на трезва преценка. Например, ние станахме свидетели как почти цялата западна общественост запази едно деликатно мълчание, докато в България не беше така. Така че ние трябва да сме много внимателни, когато раздаваме присъди и оценки. Относно това, което се случи. Първо, трябва да се започне пак оттам, това не случайно го акцентирах, че Русия е империя и Пригожин е дете на тази империя. Тоест, това, което беше той или е, той е продукт на имперската политика на Русия, която е логична и е закономерна, исторически е обоснована. Така че като нейно дете, на него му беше дадено и му беше взето. Това че той надскочи себе си, ние видяхме, че нямаше никаква нито международна подкрепа от държавите, които граничат с Русия, нито пък от елитите вътре, нито от обществото, което означава, че този опит беше мъртвороден, но пък от друга страна беше един горчив, но пък много полезен подарък, който получи руското общество и руската държава, тъй като те се намират в глобално противопоставяне.

Каква беше целта, според вас, на този ход, който беше предприет в Русия?

Целта от гледна точка на ръководството или на “Вагнер"?

На “Вагнер".

Целта си беше дестабилизация на управлението. Имаше лична вражда между Пригожин и Шойгу.

Лични мотиви, да.

Но както видяхме, и днес имаше едно официално представяне на Шойгу, за първи път от известно време насам, той беше на фронтовата линия в предния пост на Руската армия, което показа и сигналът е, че Шойгу ще си остане на мястото. Така че пак казвам, проблемът е, че Пригожин надскочи себе си. Той е един изпълнител в рамките на една империя, така, че той няма как да повлияе на хода на действията на тази империя. И следователно беше заменен, докато Шойгу остава и най-вероятно, в близко бъдеще той няма да бъде заменен, тъй като това дава грешни сигнали и към обществото, и към това, че догодина има избори в Русия.

Така че от гледна точка на Пригожин, неговият опит беше неуспешен, но пък както видяхме, важно е как беше отиграна ситуацията и по какъв начин. И първо, ако ми позволите да отбележа, по време на целия марш, тези 1200 км към Москва, по време на цялата тази кризисна събота, фронтът остана напълно устойчив, т.е. той не помръдна, което идва да покаже, че дори в такава кризисна ситуация Русия си изпълнява целите, които си е поставила. Даже и нещо повече, през целия ден, а и вчера в неделния ден, продължиха комбинирани ракетни удари по настоящата територия на Украйна, което показва, че в състояние на глобално противопоставяне целта е над държавна и е над личностна по-точно. Тоест, това, което се случва е над Путин, въпреки, че Путин е основният мотор на това противопоставяне, но самото противопоставяне е цивилизационно, това е в случая.

И според вас, не можем да разглеждаме това като някакъв опит да бъде отклонено вниманието от  Украйна и събитията, които се случват на бойното поле?

Това също е една от хипотезите, която е възможна, това даде, дори за това казвам, че може да е горчив, но е необходим подарък.