Да се възпиташ като щастливец

Аз съм позитивен човек… Като че ли ми е вградено. Винаги съм усмихнат. Да, щастливец съм!", казва Светослав Дошков. А са минали броени дни след като се разделя с една от мечтите си. Той е бил избран в селекционните турнири за "Отбор на надеждата", който тази година ще представи България на Световното първенство по футбол за хора в неравностойно положение (Homeless Wolrd Cup) от 13 до 18 ноември в Мексико сити.

Избран в минало време - защото по време на тренировките Светослав възобновява тежка контузия. "В лявото коляно. При едно много рязко движение... Усука ми се коляното", разказва младежът и допълва, че това му е втора контузия, която налага дълъг възстановителен период. "Проблемът е във връзките. Затова засега не тренирам с отбора. Няма да заминавам за Мексико", казва Светослав.

В момента Светослав е в Пловдив, където живее в наблюдавано жилище. Работи като помощник-готвач в ресторант. Доскоро се придвижвал с патерици. Той е бил организатор на участниците от Пловдив в селекционните турнири за "Отбор на надеждата", които се провеждат през юли в София. "Участвахме с приятели, с които сме израснали в институциите в Пловдив. Но не искам да изпадам в подробности.", казва Светослав. Затова пък с охота говори за футбола като средство да пребори стреса, да забрави поне за малко за всички трудности, да бъде щастлив.

Светослав обича футбола от дете, но е тренирал и лека атлетика. Дори има отличия - 6-то място на 400 метра, и 6-то на 800 метра на Републиканско първенство за юноши. "Подготвях се при професионален треньор. Сам се насочих. Изкараха ни карти за пътуване и един ден реших да се разходя до Гребната база в Пловдив. Видях как тичат на един стадион, отидох, попитах и те казаха: "От утре заповядай!", разказва Светослав. 

Към футбола също се е ориентирал съвсем сам. Страстта му към играта го владее още от ранна детска възраст.

"Като видя топка, просто полудявам, не мога да не започна да играя. Чакам с нетърпение да се възстановя, да пробвам, да видя какво ще стане… Някои хора ми казват, че не мога да продължа, но аз не го вярвам, защото много, много обичам футбола. Щастлив съм, когато съм на терена".

Винаги е приемал спорта като средство за справяне със стреса и сам го е установил, без нечие влияние. "Като изляза на терена, просто не мисля за проблеми, а само за футбола и как да вкарам повече голове", казва с усмивка Светослав и допълва, че мечтаел да стане футболист, но тази мечта не се реализирала. Сега не мечтае, но не защото е обезверен, а защото е по-целенасочен от всякога.

Следващата година ще кандидатства в Пловдивския университет за специалността Физическо възпитание и спорт: "Кандидатствах, след като завърших 12-и клас, но ме "скъсаха". Затова е решен следващата година отново да опита  да постигне целта си. "Само да ми се оправи крака… Сигурен съм, че ще кандидатствам… Казаха ми, че ако проблемът са връзките в коляното, въобще няма да мога да ходя, но аз съм позитивен човек и смятам, че ще се оправя. По принцип не гледам на проблемите като на такива. Аз знам, че за всеки проблем има правилно решение. И мисля повече върху решенията. За момента е най-важно да ми се оправи крака, за да започна отново активен живот", споделя Светослав. Възпитал се е да бъде позитивен. Сам си е учител и по щастие и целеустременост. И е решен да сбъдне мечтите си.

Иска да стане преподавател по физическо възпитание и спорт, а след това и треньор по футбол: "Искам да предам моята гледна точка към спорта на малките деца. Искам и по-нататък, ако мога, да стана треньор по футбол. Това ми е най-голямата мечта".

Източник: Светослав Дошков/vesti.bg