Умерен позитивизъм към възможността под някаква форма да се изучават теми, свързани с религиите – това показват резултатите от онлайн проучване, проведено на 22–23 април 2025 г. сред училищата от Мрежата на Център "Амалипе". Анкетираните обаче са категорично против това да се случва под формата на вероучение.
Става дума за онлайн анкета, проведена на 22 и 23 април 2025 г. сред директори от мрежата училища, с които Център "Амалипе" работи. Организацията си партнира с 256 училища от цялата страна. За два дни в проучването се включиха 138 от тях, което го прави представително за тази мрежа.
Нагласите на колегите са свързани с това, че религия може да се изучава, но не като задължителен предмет, а по-скоро те предпочитат това да бъде в теми от историята, литературата, гражданското образование, етиката и т.н. Идеята религията за се изучава като задължителен предмет среща твърде малка подкрепа и сериозни притеснения сред колегите затова какви негативни последици може да има. Това обясни в интервю за предаването
"Нюзрум" по Радио
"Фокус" Деян Колев, председател на УС на Център "Амалипе".
Едва около 8% от запитаните очакват, че няма да има сътресения или съпротиви. Останалите участници предвиждат различен тип проблеми.
37% смятат, че ще възникне напрежение между родители и ученици, които желаят или не желаят темата да се изучава.
Над 36% отбелязват, че програмата на учениците вече е пренатоварена и още един задължителен предмет ще я утежни допълнително.
Около 20% очакват напрежение между представители на различни вероизповедания, включително риск от нездравословна надпревара за формиране на групи – християнство, ислям и т.н.
"Това може да създаде противоречия на религиозна и етническа основа – нещо, което България успя да избегне през целия преход и което е едно от достойнствата му. Ние трябва да го пазим постоянно", коментира Колев.
Под 3% от анкетираните подкрепят идеята религията да се изучава като вероучение, т.е. в изцяло конфесионален подход. Значително повече са директорите, които смятат, че религия следва да се изучава в културно-исторически аспект. Най-голям е процентът на колегите, според които това трябва да се случва чрез плуралистично-диалогичен подход – с активно участие на учениците в дискусии за общите ценности и приликите между основните монотеистични религии, както и с представяне на елементи от други световни вярвания.
"По този начин учениците ще могат да разсъждават и да оценяват приликите и разликите между отделните религии – нещо, което нашата образователна система не прави много добре, а трябва да се научи да прави. Нужно е да се формират мислещи граждани", категоричен е Колев.
Според него човек трудно може да бъде научен на религиозна вяра.
"Има смисъл в училище да се говори за ценности, да се представят ценностите на различните религии, да се търсят приликите между тях, да се формира толерантност и морални граждани, но това едва ли ще стане с изучаването на религията като вероучение. Ако смятаме, че с конфесионална програма – например християнство и ислям – ще направим вярващи ученици, това просто няма как да се случи. Значително по-добър би бил подходът, ако това са часове, свързани с добродетели и ценности, но едва ли задължителността е подходяща форма за това. Това трябва да се има предвид от вземащите решения", обърна внимание Деян Колев.
"За да се пристъпи към нещо толкова сериозно, първо трябва да се апробира – да се направи пилотно в определен брой училища – 50, 100 или 150 с различен състав. Трябва да се оцени ефектът, да бъде разработена учебна програма и да се подготвят специалисти. Едва тогава може да се пристъпи към по-широко въвеждане. В противен случай резултатите ще бъдат плачевни", предупреди той.
"Не мисля, че това, което се случи на 24 април, беше реална обществена дискусия. Ние дори не получихме покана за участие. По-скоро бяха поканени колеги, които ще кажат колко положително е това намерение. Но ние имаме нужда от истинска обществена дискусия. Затова ще потърсим възможност за среща с министъра на образованието
Красимир Вълчев. Той многократно е показвал, че чува добре мнението на директори и учители и може да премисля нещата от различни ъгли. Трябва да внимаваме с подобни стъпки, за да не пропилеем едно от достойнствата на българския преход – запазването на етническия мир", обобщи Колев.