Посещенията на културни мероприятия изисква огромен навик и огромен вкус за потребяване на високо художествено изкуство. Нашият огромен приоритет, който сме извели и на националния ниво, и на ниво Столична община, е именно повишаване на културата и формиране на вкус към изкуството у младежката аудитория. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ директорът на Обсерватория по икономика на културата Диана Андреева-Попйорданова, един от авторите на изследването "Достъп до култура“, обхващащо над 1000 души, което е извършено от социологическа агенция "Алфа Рисърч“ по инициатива на "Фабрика за идеи“, Обсерватория по икономика на културата и Асоциация за развитие на София.

"Измерването на участието на гражданите на София в 9 културни дейности в рамките на един 3-годишен период спрямо националното ниво, показва, че за разлика от националното ниво и данните за България, в които е измерено 63% неучастие средно за всички културни дейности на гражданите на България, за София този процент е под 48%", разказа тя.

Посещението на библиотеки е с един от най-големите проценти неучастие – 77%, следват посещенията на беседи, лекции, публични дискусии, литературни четения – около 73% и посещенията на концерт за класическа музика, опера и балет, които са с неучастие около 66,5%.

"Една от най-големите препоръки, които ни извеждаме и на национално ниво, и на ниво Столична община, е въвеждането на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти,“ което според експертът ще даде възможност на младите хора да повишат своята култура и да формират вкус още от малки.

Диана Андреева-Попйорданова също така сподели, че от около 46% на 25% е спаднало неучастието на столичани във филмовата индустрия в рамките на този 3-годишен период, което показва, че се изпълнява Стратегията за развитие на творчески град на киното на ЮНЕСКО в Столична община и се наблюдава една изключително положителна тенденция на ръст на посещения на кино събитиия, посочи още тя.

Цената е най-често посочваният фактор за неучастието в културната дейност на столицата.

"Цената е фактор, въпреки че София е градът с най-високи средни брутни възнаграждения, и въпреки това ние имаме социални групи, за които това не е постижимо от гледане точка на ценовата политика, която се предлага в различите държавни или общински културни институции".

Препоръката, която изследването отправя, е да има диференцирани цени, особено там, където има публично финансиране. 

"Равният достъп до култура на българските граждани е гарантиран от Българската конституция – това трябва да бъде взимано предвид, когато се формират ценова политика и цени на билети, които да не изключват конкретни социални групи.“ Липсата на свободно време е посочено на следващо място с около 30%, като и транспортният трафик и липсата на приятелски кръг, с който да се посети събитието също са посочени като причини.

Част от препоръките, изведени като изводи от изследването, са освен културен паспорт за младите хора е добре да се развие и изнасянето на културните дейности от центъра към  периферия. Другата е свързана с транспортни ваучери, които са развити в редица държави, където билетът за транспорт да бъде включен в рамките на културното събитие или той да бъде поет по специфична програма.

"Ние ще направим последващи разговори и за столицата, и на национално ниво с Министерство на образованието за въвеждането на въпросния културен паспорт, защото преди години, когато се изведе образованието като приоритет, културата изостана. Вижда се днес резултатът от това, че културата и образованието не вървят заедно, а те са неразделен приоритет и фундамент на една държава.“

Радостната новина е, че над 76% от столичани четат книги, като се падат 9 книги и половина на година. Тази тенденция нараства в изследваните години и един голям успех, който е свързан и с диференцираната ставка на ДДС и големите книжни панаири.

"Така че вижда се една кампания, една целенасочена политика води след себе си големи резултати,“ заключи директорът на Обсерватория по икономика на културата Диана Андреева-Попйорданова.