Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Присъединяването на България към еврозоната е формална институционална стъпка. Но то е и кулминацията на дълъг процес на икономическа интеграция, съгласуване на политики и споделена отговорност — процес, който се развиваше при условия, които невинаги бяха лесни. Това каза управителят на БНБ Димитър Радев по време на организирана от Представителството на ЕК в София среща с посланиците на страните от ЕС и на страните кандидати за ЕС в България.

"През последните години България премина през периоди на вътрешна политическа турбулентност, белязани от фрагментирано управление и повтарящи се изборни цикли. Това, което заслужава да бъде подчертано, е, че въпреки това макроикономическата и финансовата стабилност бяха съхранени. В същото време би било некоректно да не се признае, че фискалната дисциплина — традиционно силна опора на нашата рамка за икономическа политика — беше поставена под натиск. В този смисъл членството в еврозоната не следва да се разглежда като награда за минали резултати, а като рамка, която укрепва отговорността и засилва стимулите за провеждане на предпазлива и ориентирана към бъдещето макроикономическа и фискална позиция", каза още той.

Според управителя на БНБ, България функционира като икономика на еврозоната от много години. Валутният борд, обвързан с еврото, изгради стабилни очаквания и оформи избора на политики по начин, съпоставим с участието в Икономическия и паричен съюз — макар и без представителство в неговите органи за вземане на решения. Приемането на еврото преодолява тази дългогодишна институционална асиметрия, като привежда отговорността в съответствие с представителството.

"Този преход се осъществява на фона на засилена глобална несигурност. Геополитическото напрежение, икономическата фрагментация, шоковете от страна на предлагането и финансовата волатилност продължават да подлагат на изпитание както икономиките, така и институциите. В такава среда устойчивостта не е функция единствено на мащаба. Тя зависи от надеждността на институциите, предвидимостта на политиките и способността за колективни действия. Ролята на Европа в този контекст е централна. Еврозоната не е просто парична система; тя е котва на стабилност в една все по-сложна глобална система. Нейната сила произтича от основаното на правила сътрудничество, институционалната дълбочина и координираните действия. Разширяването на еврозоната, когато е основано на реална подготвеност, укрепва тези качества и засилва целостта на общата рамка", допълни Радев.

По думите му, България подхожда към членството в еврозоната с ясно осъзнаване на своята отговорност: "Ние не възприемаме участието си в Европейската централна банка и Евросистемата като защита от необходимостта от адаптация, а като ангажимент към дисциплина, последователност и конструктивно участие — особено при по-сложни и изискващи обстоятелства".

Той отбеляза присъствието на Негово Светейшество Патриарха на срещата, посочвайки го не в конфесионален смисъл, а като израз на институционална приемственост и обществено доверие.

"Приемането на еврото не се постига в изолация. То се основава на доверие, сътрудничество и задълбочен диалог между националните институции и европейските партньори. Вашата роля в този процес беше както конструктивна, така и съществена. В заключение, присъединяването на България към еврозоната следва да се разбира по-малко като церемониален етап и повече като институционална консолидация — такава, която укрепва както националната стабилност, така и кохезията на еврозоната като цяло. Нашето намерение е да отговорим на това доверие чрез последователни политики, отговорно участие и дългосрочен европейски ангажимент", каза Димитър Радев.