Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Днешната дата е една от най-черните в българската история
Автор: Екип Varna24.bg 17:08 / 17.07.2023Коментари (0)13963
©
На 17 юли, през далечната 1393 г., след дълга обсада от войските на османския султан Баязид I, пада столицата на Втората българска държава Търново. 

Баязид І по кръвна линия е полубългарин. Майка му е Кера Тамара, дъщерята на българския цар Иван Александър и сестра на цар Иван Шишман. През 1378 г. преди падането под турско робство по настояване на султан Мурад І - бащата на Баязид І, тя е била насила пратена в харема му. Подвигът й се смята за една от най-големите саможертви в българската история.

След смъртта на султан Мурад І синът му Баязид І (1389–1402) веднага убива брат си и напуска полесражението на Косово поле. Той се отправя към Одрин, за да си осигури безпроблемно владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището “Светкавицата". Новият султан решава, че разполага с достатъчно потенциал, за да завладее целия Балкански полуостров, и поема курс на твърда агресивна политика.

След подчиняването на Сърбия Баязид Светкавицата се насочва срещу Търновското царство. Според някои хипотези цар Иван Шишман отхвърля османския сюзеренитет за сметка на унгарския и това става причина за турското нашествие.

От изворите - Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак и Похвално слово за св. Филотея от митрополит Йоасаф Бдински, научаваме, че жестоките закани на безбожника - турчин не сломяват упоритата отбрана на търновци, продължила близо три месеца. Въпреки това на 17 юли турците проникват зад крепостните стени на Царевец. И до днес остава спорна причината, довела до падането на Търново в ръцете на "варварския княз". В някои местни предания се казва, че градът е предаден от евреина Лазар. Това не звучи невероятно, като се има предвид разнородният характер на столичното население - българи, франки, евреи, арменци, гърци. 

Съществуват разногласия относно това кой е ръководил отбраната на Търново. Сведенията на Григорий Цамблак създават впечатлението, че тя се е ръководела от патриарх Евтимий. Текстовете от "Канон молебен за царя" от Ефрем и народните предения обаче дават основание да се счита, че в началото отбраната е водена от цар Иван Шишман и синът му Александър, които едва при падането на Търново успели да избягат в Никопол. Сведенията в изворите дават основание обаче да се обоснове и алтернативна версия, че Иван Шишман е бил в Никопол през месец март, където са се водели преговори със султана и с влашкия воевода Мирчо, а след нападението на Търново неуспешно се е опитал да извърши пробив. Една преписка върху ръкопис от ХІІІ век на Радослав Вельов от Клисура, чиято достоверност се оспорва поради видимо по-късния стил на писане съобщава, че Баязид е нападнал Иван Шишман край Търново и царят е бил разбит. Относно сведението има дискусия (ако бележката е автентична) дали става дума за самото превземане на Търново или е имало първо сражение извън града.

Дискусионен е въпросът и кой е ръководил османската армия. Според Григорий Цамблак обсадата е ръководена от султан Баязид І. В Троицкия летопис се споменава, че военната кампания е ръководена от сина на султан Мурад - емир Челеби - и това е станало причина да съществуват и мнения, че ръководител на обсадата е бил престолонаследника, тъй като емир е титла, носена от султанските синове. В някои документи от ХІV - ХVвек обаче самият Баязид е бил наричан Челеби и по времето, когато вече е бил султан.

На 17 юли, през далечната 1393 г., след дълга обсада от войските на османския султан Баязид I, пада столицата на Втората българска държава Търново. 

Баязид І по кръвна линия е полубългарин. Майка му е Кера Тамара, дъщерята на българския цар Иван Александър и сестра на цар Иван Шишман. През 1378 г. преди падането под турско робство по настояване на султан Мурад І - бащата на Баязид І, тя е била насила пратена в харема му. Подвигът й се смята за една от най-големите саможертви в българската история.

След смъртта на султан Мурад І синът му Баязид І (1389–1402) веднага убива брат си и напуска полесражението на Косово поле. Той се отправя към Одрин, за да си осигури безпроблемно владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището “Светкавицата". Новият султан решава, че разполага с достатъчно потенциал, за да завладее целия Балкански полуостров, и поема курс на твърда агресивна политика.

След подчиняването на Сърбия Баязид Светкавицата се насочва срещу Търновското царство. Според някои хипотези цар Иван Шишман отхвърля османския сюзеренитет за сметка на унгарския и това става причина за турското нашествие.

От изворите - Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак и Похвално слово за св. Филотея от митрополит Йоасаф Бдински, научаваме, че жестоките закани на безбожника - турчин не сломяват упоритата отбрана на търновци, продължила близо три месеца. Въпреки това на 17 юли турците проникват зад крепостните стени на Царевец. И до днес остава спорна причината, довела до падането на Търново в ръцете на "варварския княз". В някои местни предания се казва, че градът е предаден от евреина Лазар. Това не звучи невероятно, като се има предвид разнородният характер на столичното население - българи, франки, евреи, арменци, гърци. 

Съществуват разногласия относно това кой е ръководил отбраната на Търново. Сведенията на Григорий Цамблак създават впечатлението, че тя се е ръководела от патриарх Евтимий. Текстовете от "Канон молебен за царя" от Ефрем и народните предения обаче дават основание да се счита, че в началото отбраната е водена от цар Иван Шишман и синът му Александър, които едва при падането на Търново успели да избягат в Никопол. Сведенията в изворите дават основание обаче да се обоснове и алтернативна версия, че Иван Шишман е бил в Никопол през месец март, където са се водели преговори със султана и с влашкия воевода Мирчо, а след нападението на Търново неуспешно се е опитал да извърши пробив. Една преписка върху ръкопис от ХІІІ век на Радослав Вельов от Клисура, чиято достоверност се оспорва поради видимо по-късния стил на писане съобщава, че Баязид е нападнал Иван Шишман край Търново и царят е бил разбит. Относно сведението има дискусия (ако бележката е автентична) дали става дума за самото превземане на Търново или е имало първо сражение извън града.

Дискусионен е въпросът и кой е ръководил османската армия. Според Григорий Цамблак обсадата е ръководена от султан Баязид І. В Троицкия летопис се споменава, че военната кампания е ръководена от сина на султан Мурад - емир Челеби - и това е станало причина да съществуват и мнения, че ръководител на обсадата е бил престолонаследника, тъй като емир е титла, носена от султанските синове. В някои документи от ХІV - ХVвек обаче самият Баязид е бил наричан Челеби и по времето, когато вече е бил султан.

По-сложен е въпросът обаче как е станало самото превземане на Търново. Както вече стана дума градът не се е състоял от една единствена крепост, а от няколко укрепени квартала. При това положение дори да бъде превзета някаква част от града, то останалите квартали е можело да продължат да се отбраняват самостоятелно. Репресиите спрямо населението на Търново описани от Цамблак и Йоасаф Бдински, а също в руските летописи показват, че Търново е имал участта на превзет със сила град. Храмовете намиращи се на Царевец, Трапезица и около нея били или превърнати в джамии или разрушени. Единствено храма "Свети Петър и Павел" се е запазил през цялото турско робство като действащ и там се е преместил и патриарх Евтимий. Това показва, че тази част от града вероятно е капитулирала и затова е имала по-благоприятна съдба.

През 1395 г. Баязид оглавява нов поход на северозапад, преминава през Белград и Темешвар и влиза във Влашко, където се сблъсква с местния владетел Мирчо Стари в битката при Ровине. В боя загиват османските васали Константин Драгаш и Крали Марко, но османците надделяват. Успехът им обаче не е траен и малко по-късно с унгарска помощ Мирчо Стари си връща властта. На връщане от този поход Баязид превзема Никопол и екзекутира последния търновски цар Иван Шишман.








Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Природни стихии
Папа Лъв XIV
Световна черна хроника
ТВ и шоу сезон 2024/2025 г.
България в еврозоната
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Ако днес имаше местни избори във Варна?
Аз съм гласувал/а за кмета и отново бих го подкрепил/а
Аз НЕ съм гласувал/а за кмета, но бих го подкрепил/а
Аз съм гласувал/а за кмета, но вече не бих го подкрепил/а
Аз НЕ съм гласувал/а за кмета и отново не бих го подкрепил/а

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: