Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Българският технологичен сектор разполага с необходимия капацитет да се включи активно в изграждането на европейския портфейл за цифрова самоличност. Това се дължи на опита на компании у нас, които вече са реализирали подобни проекти в други държави, и на наличието на специалисти с практически умения и познания за процесите.

Това заяви Йордан Гинев, председател на AIBEST и главен оперативен директор на DIGITALL Group, в предаването "UpDate“ по Bloomberg TV Bulgaria. Той подчерта, че най-правилният подход е технологичният сектор да участва съвместно с държавата при въвеждането на дигиталния портфейл в България.

Според Гинев дигиталният портфейл ще предоставя на гражданите истинска цифрова самоличност, която те самите притежават. В него ще могат да се съхраняват различни документи и средства за идентификация – лична карта, шофьорска книжка, дипломи и банкови карти. Държавата от своя страна има ясна роля – да изгради регулаторната рамка, която да гарантира сигурност, трансгранична приемливост и доверие сред гражданите.

В същото време, бизнесът е ключов за разработването на приложението, защото само нормативната рамка и инфраструктурата не са достатъчни за реална полза за потребителите. Асоциациите като AIBEST действат като "мост“ между държавата и бизнеса, организирайки диалога и създавайки практическа платформа за сътрудничество.

Йордан Гинев отбеляза, че съществуват различни модели на партньорство – обществени поръчки, публично-частно сътрудничество, както и т.нар. "пясъчни боксове“ за свободно тестване на услуги. Важно е бизнесът да бъде включен още на етап нормативна регулация, за да се гарантира, че рамката ще отчете както сигурността и законовите изисквания, така и реалната приложимост на услугата.

България се нарежда сред водещите технологични дестинации в Европа, с над 105 хил. души в сектора и растящ интерес от инвеститори. Според Гинев страната има потенциал да се конкурира успешно с други държави по отношение на Digital Wallet, но ключово значение ще има бързината на изграждане на партньорство и конструктивен диалог. Срокът до края на 2026 г. е реалистичен, стига да се работи паралелно и да бъдат включени всички заинтересовани страни.

Основните предизвикателства при прилагането на регламента са свързани със сигурността и интеграцията в множество държавни и частни системи – банки, образователни институции и други организации с различна инфраструктура.

Гинев подчерта, че регулаторната рамка не трябва да влиза в конфликт с приложението, а бизнесът трябва да осигури функционалността, така че системата да бъде полезна за гражданите и използването ѝ да е широко разпространено. "Гарантирано системата ще е сигурна. Целият опит на технологичните компании го доказва. Гражданите могат да бъдат спокойни, че дигиталният портфейл ще им даде улеснение“, посочи той.

Най-важното условие за успешен дигитален портфейл е балансът между сигурност и функционалност: регулаторната рамка се грижи за сигурността, бизнесът – за приложението и удобството, а взаимодействието между тях осигурява процес, който е "сигурен, функционален и улеснява гражданите“.