Доц. Стефан Дечев: Русия използва противоречията в Западните Балкани, за да вбива клин в Европа и потенциалните кандидатки за ЕС

Русия използва противоречията в региона на Западните Балкани след разпадането на Югославия, за да може да вбива клин в Европа като цяло, и сред страните, които са потенциални кандидатки за бъдещо членство в ЕС. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" преподавателят в Нов български университет доц. Стефан Дечев.

 

"С началото на пълномащабна война на Русия срещу Украйна и с промяната на американската външна политика и новата линия на президента Доналд Тръмп, се създават в много по-голяма степен условия да бъдат натиснати определени копчета, които не са били натискани или не са били натискани толкова силно в предходните години,“ каза той и обясни, че последните прославянски и антиалбански изявления от страна на Русия относно Западните Балкани целят отварянето на проблеми, които вече съществуват. Но непосредствената цел на Русия според него е свалянето на правителството в Киев и продължаването на тази политика в перспектива към Молдова, към прибалтийските държави, Грузия и т.н.

 

Според историка обществата, образували се след разпадането на бивша Югославия, не са настроени да повторят кървавите войни от 90-те години. Точно затова и европейската перспектива на Западните Балкани, колкото и да говорим за разочарования, остава водеща в повечето или сред по-голямата част от гражданите на тези общества, смята той.   

 

"Като че ли самия ЕС не разполага с много механизми след приемането на тези държави, наистина те да бъдат част от ЕС като правов ред, като ценностна система, като външнополитическа ориентация и нагласа. Тук калкулациите трябва да бъдат много, най-различни и трябва да се отчитат всички възможни фактори, за да може всички тези интереси да бъдат съвкупно защитени и осигурени,“ посочи той.

 

Желанието на Америка в по-голяма степен да се ангажира с Балканския регион създава негативни настроения в сръбското общество, които така или иначе съществуват след бомбардировките на НАТО през 1999 година, разясни още доц. Дечев, като обърна внимание и на антиевропейската политика на Мицкоски в Северна Македония и "ухажването на САЩ, което е някакво своеобразно продължение на неговото нежелание да работи за изпълнение на европейското предложение от 2022 г.“

 

Според анализатора България на няколко пъти е имала много силни позиции в региона и даде пример с Българското председателство на Съвета на ЕС, когато се постави въпросът с европейското членство на страните от Западните Балкани. След ветото на началото на преговори на Северна Македония за членство България загуби позициите си и отново частично ги върна с налагането на Френското предложение, което подкрепи всички български искания.

 

"Българската политика влиза със своите претенции през общоевропейското френско предложение. И в този смисъл в зависимост от други, по-глобални развития, аз не смятам, че това би могло да върне България в играта, но само и единствено ако българските претенции или искания бъдат облечени наистина в европейски формат и се придържат плътно към т.нар. Копенхагенски критерии,“ заключи доц. Дечев.