Правителството още се чувства като в проходилка, но му предстои да решава уравнения с много неизвестни. Това коментира икономистът проф. Боян Дуранкев в предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“
За едно от всичките неизвестни вече е известно – че меденият месец приключва този януари, и че вече ще трябва да има видими резултати, подчерта икономистът.
Вече се усещат чегъртания тук-там, например между дуета
Кирил Петков и
Асен Василев от една страна, и от друга страна министъра на отбраната, и от трета страна да не забравяме все пак силното влияние на
Корнелия Нинова, която в някои моменти се изживява като министър-председател – тя съобщава някои от социалните мерки, които се правят, въпреки че тя е министър на икономиката. Имаме конкуренция, и тази конкуренция ще доведе до търкания при съставянето на бюджета, със сигурност някои от тях ще изплуват на повърхността, отбеляза той.
По думите му, в момента активи трупат
Стефан Янев и
Корнелия Нинова.
Кирил Петков със своето поведение претоварва в някои отношения каруцата, може да се обърне каруцата по пътя.
Стефан Янев поде гласа, който се чува, гласът на народа така да се каже в някои отношения.
Корнелия Нинова обещава като социален партньор БСП да се грижи за бедните и т.н., но нека да видим. Но забележете, има трети Х голям, защото вътре в Народното събрание, когато влезе да се обсъжда бюджета, там имаме стари песове, които със сигурност знаят доста неща от бюджетирането – в ГЕРБ имам предвид, в ДПС, и със сигурност екстремалното – екстремалното пак не в лошия смисъл – "Възраждане“, което ще гледа да изплува и да стане може би лидер по-натам, както са и заявките. Така че вътре ще има много тежко обсъждане в Народното събрание, прогнозира икономистът.
Той посочи, че влизането на България в Еврозоната през 2023 година е реалистично, само ако ЕС си затвори очите.
Там, обаче има твърди критерии, които показват, че България не изпълнява необходимите условия за членството, отбеляза Дуранкев.
Първо, отклонението на инфлацията от общия темп на инфлация в Еврозоната. Второто, икономическият растеж. Третото, доходите. Въобще, да очакваме, че 2023 година ще събудим на 1 януари и 2024 или 2025 година, в голяма степен засега звучи нереалистично, посочи професорът.