Напоследък действията на Инспектората към Висшия съдебен съвет /ИВСС/ будят възмущение дори у най-невъзмутимите в политиката /
подробности виж тук/. Изводите са от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Инспекторатът е с отдавна изтекъл мандат, но и без това е орган, изпразнен от смисъл и съдържание. Освен десетимата инспектори, апаратът му е обрасъл с всевъзможна добре платена администрация. Повод за възмущение стана проверката по случая с насилието над 18-годишното момиче от Стара Загора. А инспекторатът направи възможното – след като не е съд, съответно не е инстанция, която може да се произнесе по това правилно ли е приложен законът от съда, инспекторите попрегледаха спазени ли са процесуалните срокове и уведомиха Апелативния съд в Пловдив да провери работата на Окръжния в Стара Загора. Но за друго е думата – ИВСС отдавна е орган за замитане на скандалите в правосъдието, вместо да действа и да събере необходимото за дисциплинарно наказване на съдии и прокурори, или да гарантира защита на независимостта на редовия съдия.
Да припомним на отскоро възмутените реформатори от ДПС, че възмущението им може да стигне и по-далеч от популистки удобните казуси, привлекли обществено внимание:
Казус 1Когато стигнем до съд, искаме да сме уверени, че делото ни ще бъде гледано от безпристрастен съдия. И причината е ясна – в спора търсим защита на икономическите си интереси или фундаменталните си права. В редица дела съдът се явява охранител и на обществения интерес. Такъв пример са делата по фалита на КТБ, в които държавата направи плащания с обществени средства и следваше да ги възстанови, поне частично, при осребряване активите на банката.
Много са пътищата за измерване независимостта на съда, но най-важният показател е този доколко се създават условия конкретният съдия да правораздава без да му се оказва влияние. А влиянието намира различни пролуки към фигурата на съдията – от това да бъде затрупан с дела или обратното, да бъде разтоварен, за да се спечели неговата благосклонност. И в двата случая изкушението се противопоставя на независимостта. През октомври 2017 г. председателят на Софийски апелативен съд (САС) Даниела Дончева иззе неправомерно делата на съдия Милен Василев, за да ги разпредели на себе си. Сред делата бе и делото за централната сграда на фалиралата КТБ. В "замяна" Дончева постави съдия Василев в ненатоварен съдебен състав. Но този тип институционална търговия с влияние не се понрави на съдия Василев и той направи публично достояние действията ѝ. Веднага се започнаха проверки, тежки обещания за наказания на виновните и т.н. В резултат – прокуратурата не откри престъпление в действията на Дончева. През април 2018 г. приключи проверката и на ИВСС относно спазването на принципа на случайно разпределение на делата между съдиите в САС. Нарушение има, наказание – не. Актът от проверката всъщност установи множество нарушения, които дават основание да се търси дисциплинарна отговорност на председателя на съда Даниела Дончева. Днес Дончева е втори мандат председател на САС, а Делян Пеевски не изглежда възмутен от това.
Казус 2С измененията в Конституцията от 2015 г. се разширяват правомощията на ИВСС. Така на практика, освен да извършва проверки за срочността на актовете на съдиите и прокурорите, ИВСС се превръща и в съдебното КПКОНПИ, пред което съдиите, прокурорите и следователите подават имуществените си декларации. На 18 юли 2019 г., в нарушение на закона, Инспекторатът публикува имуществената декларация на съдия Мирослава Тодорова без да заличи нейните лични данни и данните на семейството ѝ. Файлът бе наименован “NE SE CHISTIIIIIIIIIIIIIIIIII".
Обяснението на главния инспектор Точкова тогава прозвуча повече от нелепо, тя не се яви на изслушването по случая, по-важно ѝ беше да излезе в отпуск. Точкова се превърна в комсомолски апаратчик и показа, че висшите принципи за съдебна независимост могат да бъдат обезсмислени с лична и институционална посредственост. Поведението ѝ тогава изразяваше и пълно незачитане на личното достойнство, неприкосновеност и личен живот на български гражданин и редови съдия. От ДПС не бяха възмутени по случая и по повод действията на същите тези инспектори от ИВСС.
Е, времената се менят, а тези два казуса могат да разплетат голяма част от зависимостите в българското правосъдие, но да не се окаже, че зависимите, пораждащите зависимости и възмутените са взаимно обвързани лица.