Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Вечерта в събота срещу неделя се проведе едно от най-значимите спортни събития. Битката за световната титла в боксовата тежка категория е спортно събитие, равно по сила с финала на световното първенство по футбол. Всички ние имаме привилегията и удоволствието българин да участва в тази битка.

Всички знаем как завърши самият двубой, но събитията от него - както преди, така и след това, разделиха нацията ни на две. 

Едните  възхваляват Пулев за спортното постижение, другите го критикуват заради поведението му. В този анализ няма да взимаме страна, напротив и двете спорещи страни са прави!

От спортна гледна точка това, на което станахме свидетели, е несравнимо. Повечето от нас в живота си едва ли ще имат възможност да наблюдават събитие от такъв ранг с участието на българин. Да се сърдим, че Пулев е загубил битката за световната титла от Джошуа е все едно да се сърдим на националния ни отбор по футбол, че е загубил финала на световното от Бразилия с 3:1. Виждате ли колко далече е стигнал Пулев? Подобно постижение едва ли ще бъде повторено скоро, особено ако спорта ни продължи да се управлява от карикатури като Красен Кралев. Добре, че Кобрата няма на главата си ръководители като Боби Михайлов и Данчо Лечков, че още щеше да е при аматьорите, а двамата дебили да му обясняват, че има подслон над главата и е нахранен, та какво повече иска?

Затова от към спортно постижение не трябва да имаме никакви забележки към Пулев, можем само да му се поклоним и да му благодарим, че ни направи съпричастни на подобно събитие.

Спортът обаче отдавна не е само спорт, той е и социално и културно събитие, а там нашето момче се провали с гръм и трясък.

По време на битката му с Кличко преди няколко години в Хамбург украинецът биеше, нашият се плезеше и правеше на интересен, седейки на един крак. Онази вечер в Лондон Джошуа биеше, нашият се хилеше неадекватно и се правеше на клоун, може би в опит да провокира съперника. След битката крещеше: "Запомни ме!". За какво да те помни? Най-вероятно вече те е забравил!

Няма да разберем и нечленоразделните викове и крясъци по време на кантара. 

В анализите си хората, които защитаваха Пулев, обясняваха, че трябва да сме му благодарни, защото цял свят ще гледа бокса, а повечето не знаят къде е България и ще я търсят в Гугъл и ще научат за нея от Пулев. Благодаря, но не искам поведението на Пулев да е визитната картичка на българите. Всеки мислещ българин се е почувствал засрамен тези дни. Всеки, който не се асоциира с чалга поколението и певачките, не е искал да бъде асоцииран с поведението на Пулев.

За да си голям спортист, не е достатъчно да притежаваш само талант и спортна злоба. Иска се интелект, възпитание, премерена самоувереност - все неща, които нашето момче очевидно не притежава.

Манталитетът е това, което различава великите спортисти от просто добрите. Пулев никога няма да е велик, той ще си остане просто един добър боксьор!