Повишаването на финансовата грамотност у нас не е въпрос на месеци, а на дългосрочни и систематични усилия. Това заяви заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева в студиото на
Bulgaria ON AIR.
"Стряскащата статистика за 2024 година е, че до 20-годишна възраст, т.е. само 2 години след като са придобили право да сключват самостоятелно договори, 4 хиляди вече са с изпълнителни дела при частни съдебни изпълнители. На възраст до 25 години числото вече е 36 хиляди, а между 25 и 35-годишна възраст числото е 80 хиляди", каза Минчева.
Финансовата култура е важна не само за личната стабилност, но и за по-устойчиво общество. Минчева обърна внимание, че въпреки високия дял спестяващи в България - над 77% от хората - около 60% от тях държат средствата си в брой, което ги лишава от възможности за растеж.
"Децата от училище трябва да излизат с много повече умения - какво е трудов договор, защо е важно да работят легално, защо е важно да им се внасят осигуровки, какво е кредит, какво е банката, какви услуги предоставя банката. Tова неразбиране на елементарно въздействие върху нашето финансово поведение всъщност играе унищожителна роля върху голяма част от населението", заяви гостът.
Едно от големите предизвикателства според нея е, че въпреки наличието на стратегия за повишаване на финансовата грамотност и многобройни инициативи, връзката между институции и граждани се къса. Информацията съществува, но не достига до хората по разбираем и достъпен начин.
"Много високообразовани хора въобще не знаят къде си им парите от втория стълб, защото автоматично са разпределени някъде. При нас разговорът за пенсията е превърнат в разговор на пенсионери за пенсионери, което е погрешно. Всъщност ние трябва да мислим за пенсията точно в момента, в който сме активни и имаме високи доходи", отбеляза Минчева.
По отношение на Еврозоната, тя посочи, че липсата на целенасочена и масова информационна кампания в последните години е създала пространство за спекулации и страхове.
Пример за масово разпространено недоразумение е убеждението, че цените ще се удвоят след приемането на еврото, без реална обосновка. Минчева подчерта, че простите и ясни обяснения са ключът към преодоляване на тези опасения.
"Ние за Eврозоната говорим от години. През всичките тези години можеше много повече да се изговори, да се слезе до най-ниското ниво, да се обясни в най-малкото населено място, на всички различни групи – възрастни хора, пенсионери, студенти. Най-елементарният пример - ако нещо струва 2 лева, след въвеждането на еврото няма как да струва 2 евро. Ако сега дадеш 10 лева в банка, получаваш 5 евро - защо смяташ, че след като преминем към евро, ще е различно?", попита риторично Минчева.
Тя посочи, че ако искаме гражданите да управляват разумно финансите си, да се подготвят за бъдещето и да участват активно в икономическия живот, включително чрез инвестиции, трябва да изградим среда, в която знанието, доверието и разбирането са достъпни за всеки. Само така можем да подготвим обществото не просто за Eврозоната, а за по-здравословна икономическа култура.
"Хазартът се превръща в огромен бич за България. Идеята да се впишеш, да имаш телефон като на другите в компанията, да имаш дрехи – това ти прeчупва цялото бъдеще, защото веднъж като влезеш в дълговата спирала, оттам излизането е много, много трудно. Със съжаление виждам как известни лица – актьори, спортисти - дават името си и лика си, за да рекламират хазарт, без да помислят за въздействието върху младите хора", каза още зам.-председателят на БСК.