Денят на Европа чества 80-те години мир, които са много кратки и крехки. Днешна Европа осъзнава необходимостта от защита на най-съвършения проект на единение, какъв е Европейският съюз, в една неочаквано преобърната международна среда. Честването на днешния ден различно от различните страни – в Москва като Ден на победата, а в западния свят като Ден на Европа се случва заради различния смисъл, който се придава на 9 май. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" дългогодишният посланик в САЩ и вицепрезидент на Атлантическия клуб в България Елена Поптодорова.

9 май винаги е бил голям празник и винаги е бил повод да се отбележи саможертвата и героизма на участниците във Втората световна война – САЩ, Европа, СССР.  Той отдавна е напуснал и времевите, и своите политически очертания и реалности на времето преди 80 години. "Но различна стилистика на отбелязване на 9 май върви някак едновременно с развитието и на политическите отношения, на геополитиката между държавите,“ посочи тя, като според нея политическото усилие Русия да се легитимира през Втората световна война вече прераства в съвършено различен смисъл – Русия вече да заяви не просто претенции, а заяви свои политически искания към останалият свят.

По думите й по много некоректен начин Кремъл обяснява агресията си срещу Украйна през призмата на Втората световна война, като това се внушава в пълна мяра и на руското население. "Има опит да се пренесе цялата стилистика и митология от преди 80 години в днешния ден. Това е една изкривена митология, което е изключително опасно, защото може да доведе и води до събития, като войната в Украйна. Затова е и тревогата на Европа, защото ако от тази символика се пренесе в днешния ден, то ние наистина вече сме в една макар и символна, макар и митологична, но война.“

Тревожната новина, че САЩ ще прекратят опитите за посредничество, ако Русия и Украйна не демонстрират готовност за примирие, посланик Поптодорова коментира като лоша и трудна перспектива за Европа, която няма капацитета и способността в очите на Путин да бъде посредник и да поставя бъдещите условия за примирие. "Изгледите за съжаление не са никак добри. Един лидер, като президента Путин, който упражнява сила, упражнява натиск, упражнява агресия, разбира единствено  от такъв език. И само такава видима надделяваща сила би могла да го принуди да седне на маста на преговорите. Затова аз очаквам това да бъде добре разбрано и анализирано в Белия дом. Надявам се, че и експертите заедно с президента Тръмп да преминат към следващи стъпки, които действително да принудят Кремъл да започне най-малкото опити за спиране на огъня, и от там насетне мъчително и трудно начало на разговори за примирие. От тук насетне няма бързо решение, важното е обаче то да влезе в някакъв коловоз, да започне някакъв процес,“ категорична е Поптодорова.

Според нея Америка няма да се оттегли напълно от ангажимента си с Европа, но той ще бъде редуциран и изменен. "Европа трябва да поеме своя дял от отговорност не само финансова, но ресурсна, като развитие на наука, на иновации. Европа вече се е захванала с това,“ каза тя и добави, че ЕС вече трябва да се развие като геополитически фактор, което да означава и собствен военен капацитет. "И в такава една своя нова роля, Европа вече би могла да бъде и равностоен участник в преговори. Но това отнема време. Аз смятам, че САЩ с приливи и отливи, които са характерни за сегашния стил на поведение и управление на Белия дом, ще останат ангажирани в този много труден процес на умиротворяване на Европа.“

Напълно е възможно обаче и развитието на военен конфликт в Европа в следващите 5 години, както посочват много анализатори, добави посланик Поптодорова и обясни, че разбирането на Русия, че може да се утвърди като международен лидер, като международен фактор само през способности във военен план и през силата води до основателните  тревогите за един бъдещ военен конфликт. "Точно затова Европа трябва да положи максимални усилия за защита.“