Емил Джасим: МОН да се преобразува на Министерство на просвещението

Когато се казва, че нещо е безплатно, винаги трябва да си задаваме въпроса кой го плаща. Отпадането на таксите за обучение на студенти и докторанти ще бъде платено от нас, данъкоплатците, в което няма нищо лошо. Но това би било ненужно, ако не се промени качеството на образованието. Това каза преподавателят по история Емил Джасим в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Според него в това решение на правителството има и доза популизъм от страна на "Продължаваме промяната“. "Ако целта е образованието да стане по-достъпно, има много други начини това да се случи за тези, които наистина имат необходимост от това. Ако тези пари се разходват, защо не се разходват за истинска реформа във висшето образование? Въпросът е обаче да има първо съгласие по темата и второто, по-важното нещо е да видим какъв ще бъде резултатът. Заплатите на учителите в училища в последните шест години са увеличени със 130%, което е супер, което е страхотно! Но качеството на образованието не се качи“, коментира той.

Софийският университет е извън класацията на най-добрите 1000 университети в света, посочи преподавателят по история. "Не казвам, че Софийският университет е лош университет, просто очевидно има много какво да се желае по отношение на качеството в различни специалности. Включително вътре в университета има едни специалности, които са супер добри, и такива, които наистина са много зле“, смята той.

Емил Джасим посочи, че образованието в Германия е безплатно, но качеството му е на съвсем различно ниво. "Обществото там няма никакъв проблем образованието да е безплатно. Дори напротив, настоява това да е така.“

Емил Джасим предлага МОН да се преобразува като Министерство на просвещението, а науката да премине в отделна държавна агенция. "Министерство на образованието би следвало да се занимава поне известно време основно с тежкия проблем в предучилищното и училищно образование. На университетите трябва да бъде дадена възможността максимално много да развият своята автономия в пълнота и да получават държавната помощ в някакъв разумен размер. Оттам насетне, ако установим като общество, че даден университет не произвежда необходимото качество, може би просто не е нужно да съществува. В крайна сметка важно е да могат да предоставят качество, което да покрива някакъв санитарен минимум“, обясни позицията си той.