Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
През декември Европейският парламент, Съветът на ЕС и Европейската комисия постигнаха пълно съгласие по нов регламент, който дерегулира растенията, получени чрез т.нар. Нови геномни техники (НГТ). Според договорените правила, храните, съдържащи продукти от такива растения, няма да бъдат обозначавани като ГМО, а самите производители на земеделска продукция няма да имат задължение да знаят дали използваните от тях семена са създадени чрез тези техники.

Решението предизвиква сериозни обществени притеснения – ще се храним ли с генетично модифицирани храни, без да имаме информация за това, как ще се отрази регламентът на биоразнообразието и на традиционните сортове, отглеждани в домашните градини, и какви могат да бъдат дългосрочните последици за здравето?

Темата беше коментирана преди окончателното гласуване в европейските институции от д-р инж. Светла Николова от сдружение "Агролинк“ в предаването "Радиоточка“ по БНР. Според нея процесът по приемане на регламента е бил силно повлиян от корпоративни интереси.

"Лобита успяха да преодолеят на ниво ЕС политиците и се опитаха с всякакви средства да привлекат политиците на националните правителства да приемат техните искания. Защото този регламент е написан от лобисти“, заяви д-р Николова.

Тя посочи, че съществуват множество доказателства за финансови трансфери, срещи с евродепутати и министри, както и целенасочен натиск върху процеса на вземане на решения. По думите ѝ общественото внимание към темата умишлено е било ограничено.

"Медиите дават много малко гласност на тези нови ГМО“, подчерта тя.

Една от основните критики е липсата на прозрачност и обществен дебат.

Според д-р Николова не може да се говори за демократичен процес, когато гражданите и националните общества не са били реално включени във вземането на решения.

"В никакъв случай не може да се твърди за демократичност в целия процес на приемането на регламента, защото никой не знае какви ще са последващите стъпки. Никой не е попитал отделните суверенни нации, членуващи в ЕС, какво те желаят“, каза още тя.

Критиците на регламента предупреждават, че дерегулацията може да доведе до изтласкване на традиционните сортове плодове и зеленчуци, до загуба на генетично разнообразие и до още по-голяма зависимост на фермерите от големи агробиотехнологични корпорации. В същото време потребителите рискуват да загубят правото си на информиран избор, тъй като етикетирането няма да отразява използването на нови геномни техники.

Предстои да се види как регламентът ще бъде прилаган на практика и дали ще последват допълнителни мерки за прозрачност и контрол. Засега обаче въпросът остава отворен: ще има ли място за информиран избор, биоразнообразие и обществен диалог в новата европейска политика за храните – или решенията вече са взети зад кулисите.