Еньовден е рожденият ден на Йоан Кръстител и се отбелязва на 24 юни. Празникът е свързан с лятното слънцестоене. Смята се, че на Еньовден билките имат най-голяма сила. Това каза Горан Стефанов – главен уредник на Аладжа манастир, нестинар, теолог, творец, доктор по етнология и музикант, в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.  

Традиционно на Еньовден се берат 77 билки и половина. Половината билка се използва за лекуване на "незнайната" болест.

"Тази билка се бере по специален начин, със затворени очи, защото се вярва, че именно Бог вкарва в ръката на билкаря тази незнайна билка. Тя се разделя на две – едната половина се хвърля, другата се взима и именно тази половинка е лековитата билка за незнайната болест. Някъде казват, че това е змейската болест", обясни Стефанов.

Според народните вярвания вечерта срещу Еньовден момите правят китки от билки и с тях извършват специален обред, с който гадаят коя за кой момък ще се омъжат. "Според друг обичай се оплитат венци от билки, които се слагат в дома, обикновено над иконата, за да предпазват от зло и заболявания. Използват се, когато човек се разболее, като се откъсва от този венец и се прави чай. Прави се и обред за предпазване на нивите от мамници и магьосници, които се явяват вечерта срещу Еньовден, за да откраднат плодородието им", разказа етнологът.  

Интересен е и ритуалът с т.нар. мълчана вода. Той се прави вечерта срещу Еньовден.

"В абсолютно мълчание млади момичета отиват до извора и наливат вода в специално носено менче. Тази вода се отнася под трендафил, покрива се с кърпа и в нея се пуска ключ, за да бъде заключена. Отгоре също се слага трендафил. Вярва се, че тази вода има специфични магически функции и е силно лековита", разказа Горан Стефанов.