Фирмата, която първа въведе 4-дневната работна седмица, се е отказала от нея и вече служителите работят дистанционно

Възможна ли е четиридневна работна седмица и у нас? Малък брой фирми са пробвали да работят 32 вместо 40 часа. Прави впечатление, че и те вече се отказват от този начин на организация на работното време, предава БНТ.

Ако четиридневната работна седмица се въведе в България, ще паднат производителността на труда и заплатите, категорични са работодателските организации. Според синдикатите, идеята за 4-дневната седмица е добра, тъй като служителите ще бъдат по-отпочинали.

През лятото на 2019 г. русенска фирма нашумя с въвеждането на четиридневна работна седмица за осемте си служители. Управителят се решил на смелата постъпка, след като прочел статия по темата в специализирано издание. Заплатите на служителите останали същите като при петдневна работна седмица.

"Когато хората почиват повече, в работното време са по-мобилизирани, по-оптимизирани и обемът работа, който се свършва за 5 дни, би могъл да бъде свършен за 4 дни при такава мобилизация", казва през 2019 г. Петър Петев, управител на консултантска фирма.

Три години по-късно обаче се оказа, че от фирмата са се отказали от четиридневната работна седмица и вече работят дистанционно. Те отказаха да застанат пред камерата на БНТ.

Според Асоциацията на индустриалния капитал на този етап у нас четиридневната работна седмица е неприложима. Особено в големи производства с непрекъснат цикъл.

"В България производителността на труда е пет пъти по-малка от средната в Европа. И не произвеждаме достатъчно много продукти с висока добавена стойност. Освен това имаме и дефицит на работна ръка, т.е. няма свободна работна ръка, която да замести липсващата, когато не работи през този един ден", обясни изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.

Португалия стартира проект за 4-дневна работна седмица

Ако се въведе, производството ще спадне с 20%, казва още Иванов, заплатите също. Моделът е тестван в скандинавските страни, в Дания и Испания, обяснява той, но засега е неприложим. Може би единственото изключение е IT секторът, където един служител може да свърши работата си вместо за пет, за четири дни.

Така смята и Венелин Молнар, управител на дизайнерско бюро в Русе. Той има трима служители.

"Аз лично го намирам за приложимо там, където имаме творчески и иновативни дейности като в нашата компания примерно, където може да се комбинира това и с отдалечената работа. Докато в други бизнеси то е ясно, че след като намалее броят на отработени работни часове ще намалее и заплащането", казва той.

Синдикалистите са оптимисти. Казват, че ако работодатели и синдикати се договорят, законовата рамка може да бъде променена и работната седмица да стане четиридневна.

"Ако чрез по-кратката работна седмица се повиши производителността на един работник или служител и се даде възможност той да бъде по-дълго със своето семейство и по този начин, връщайки се по-отпочинал на работа, работи по-ефективно и продуктивно, защо да не е възможно", пита Величка Микова, национален секретар на КНСБ.

Според Величка Микова тенденцията рано или късно ще дойде и в България. Важното и най-трудно за изпълнение условие обаче е да се предвидят средства, които да компенсират загубения работен ден и заплата да се получава за пълен работен месец.