Германско икономическо издание: Готова ли е България за еврото? "Впечатляващо представяне", но и един проблем

Дали догодина България ще стане 21-ия член на еврозоната? Страната е добре подготвена икономически, но не и политически и институционално, пише журналистката Зилке Ветах в статия за германското икономическо издание "Виртшафтсвохе".

В нея се посочва, че България иска да влезе в еврозоната в началото на 2025 година или най-късно през лятото, както и че страната е избрала за монетата от 1 евро образа на Свети Иван Рилски. Известно е, че религиозните символи предизвикват спорове, пише Зилке Ветах и припомня случая със Словакия, която бе принудена да се откаже от подобен дизайн по настояване на други държави членки. Външният вид на монетите обаче не е основният проблем, свързан с бъдещето членство на България в еврозоната, пише "Дойче Веле".

"Впечатляващо представяне", но и един проблем

Решаващият въпрос е доколко страната е подготвена, подчертава "Виртшафтсвохе". На хартия показателите ѝ са впечатляващи - очаква се БВП да нарасне с 1,9%, а догодина - с 2,5%. Това е значително повече от осреднената прогноза за еврозоната, която е за ръст от 0,8 на сто през 2024 и 1,5% през 2025. България изпълнява критериите за стабилни публични финанси, а дългът представлява по-малко от 25% от БВП. Разрешените от европейските институции проценти са 60. Бюджетният дефицит също е далеч по-малко от заложените в маастрихтските критерии три процента. Икономистът Жолт Дарваш от брюкселския мозъчен тръст Брьогел говори за "впечатляващо представяне". От макроикономическа гледна точка "България е готова за присъединяване".

Като единствен пропуск се очертава високата инфлация от 3,5 процента. Но тук България може да използва един трик, който приложи и Хърватия през 2022 година - правителството там намали данък добавена стойност върху газ, ток и хранителните стоките, за да ограничи временно инфлацията. Нито Европейската централна банка (ЕЦБ), нито Европейската комисия си направиха труда да изчислят какъв ще е ефектът. ЕЦБ все пак предупреди, че инфлацията в Хърватия може да се повиши отново в средносрочен план - което по-късно се сбъдна. През 2022 година ЕЦБ и Комисията изключиха от изчисляването на инфлацията двете държави с най-нисък темп на поскъпване - Малта и Португалия, а Хърватия влезе в еврозоната на косъм от 1 януари 2023 година, припомня германското издание.

Институционални слабости, корупция, непотизъм

Добре би било институциите на ЕС да анализират внимателно инфлацията в България, тъй като повишаването на цените се дължи на балон при недвижимите имоти, предупреждава Зилке Ветах. В началото на годината банките са отпуснали с 22% повече кредити за недвижими имоти, отколкото през предходната година, предупреждава Кристина Цабала от мозъчния тръст Център за изследване на демокрацията пред "Виртшафтсвохе". "Имотният балон се подхранва от политиката, която е тясно свързана със строителния сектор", казва още тя.

Този пример е показателен за най-сериозните проблеми, пред които България е изправена - "очевидните институционални слабости", както ги определя авторката на статията. Тя посочва, че корупцията остава сериозно предизвикателство, а европейската прокуратура разследва множество случаи на потенциални злоупотреби с европейски средства. Освен това през 2023 година САЩ санкционираха петима българи за корупцията, сред които двама бивши министри - бившия финансов министър Владислав Горанов и бившия министър на енергетиката Румен Овчаров. Продължаващата политическа криза и тежките обвинения в корупция между бившите партньори в управлението са други проблемни сигнали, четем по-нататък статията.

Независимо дали Европейската централна банка ще вдигне пръста за България нагоре или не, примерът с нейната кандидатура за присъединяване към еврозоната разкрива слабости на присъединителния процес - защото критерии като върховенството на правото, качеството на работата на институциите и борбата срещу корупцията очевидно не играят роля. А дълговата криза в еврозоната, която застраши цялото ѝ съществуване преди 15 години, показа, че непотизмът и клиентелизмът могат да доведат икономиките в ЕС до ръба, обобщава "Виртшафтсвохе". В Брюксел обаче не се говори за промяна в критериите за присъединяване.