Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Големите земетресения в България
Автор: Екип Varna24.bg 09:41 / 22.05.2012Коментари (0)1106
©
Вранчанското земетресение (наричано също в България и Свищовско земетресение) е в 21:20 ч. местно време на 4 март1977 г.Земетресението е с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния, в тъй наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ. Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав.Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени промишлени и жилищни сгради и има жертви. Разрушена е и административна сграда до гарата. Засегната е църквата "Света Троица", която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад "Велешана", където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат "Свилоза", както и в близост до училището "Алеко Константинов", където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат "Свилоза" не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството.

След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна - студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната "Гражданска отбрана" и военни се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките.

Чирпанското земетресение става в 11:20 на 14 април 1928 година, Велика събота.Земетресението е с магнитуд 6,8 по Скалата на Рихтер и епицентър на около 8 km северозападно от Чирпан. На 18 април вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд и епицентър близо до Поповица, Пловдивско, но разрушенията от него са по-малки. Хипоцентърът и на двата труса се намира на дълбочина около 15 km.Жертвите са 107 души, 500 са ранени, 26 хиляди сгради са разрушени, а 21 хиляди други са пострадали.

Софийското земетресение е земетресение с епицентър в околностите на град София, чийто основен трус е в 8:30 сутринта местно време на 4 април 1818 година, а вторичните трусове, продължават още няколко месеца.Данните за земетресението са оскъдни и се основават на текстови описания на свидетели. В повечето каталози интензивността на основния трус се оценява като VIII степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), а магнитудът - на около 6,0. Според някои автори силата на земетресението е по голяма - IX степен по МШК и магнитуд до 7,2. Освен в София, земетресението е усетено и в близки селища, като Брезник, а според някои данни дори в Пловдив. В София земетресението предизвиква значителни щети, особено на по-големите обществени сгради. Сред пострадалите постройки са осемджамии. На някои места се отварят пукнатини в земята, а в близост до Баня баши джамия се появява горещ минерален извор. Местният управител Селем паша използва този извор, за да построи шадраван, но година след земетресението той пресъхва

Софийското земетресение е земетресение с епицентър в околностите на град София, чийто основен трус е в 12:15 местно време на 30 септември 1858 година, а вторичните трусове, продължават още няколко месеца.

Данните за земетресението са оскъдни и включват главно текстови описания на свидетели, най-изчерпателни от които са няколко дописки и писма на Сава Филаретов. Интензивността на основния трус се оценява на IX степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), а магнитудът - на около 7, като в ограничен район при Бояна интензивността вероятно е достигнала X степен по МШК.Освен в София, земетресението е усетено и в отдалечени градове, като Пловдив и Янина. Пострадали сгради има в Ихтиман иРилския манастир, а в Долна баня се променя дебитът на минералните извори. В София земетресението предизвиква значителни щети, като 70-80% от сградите са силно засегнати. По-бедните жители на града са в затруднено положение, тъй като се налага непредвидено да възстановяват къщите си в навечерието на зимата. Някои от тях са подпомогнати с дарения, като например направеното от Иван Денкоглу.

При по-големите обществени сгради щетите са по-тежки, като някои от тях са частично или напълно разрушени. Съборени са минаретата на 19 от 24-те джамии в града, а само 2 от 7-те църкви остават годни за използване. Сред разрушените сгради е Сиявуш джамия (днешната църква Света София), която след земетресението е изоставена. Според разкази на очевидци, покривът на минарето на джамията Баш чешме (при днешното кръстовище на Витошка и Солунска), се преобръща и се забива с шпила си във викалото на минарето. Пада и един от сводовете на новостроящата се катедрала Света Неделя. При земетресението загиват 4 души, сред които две деца при Сиявуш джамия и един от строителите в Света Неделя.

На някои места около София се отварят пукнатини в земята, като според Филаретов пукнатината между Бояна и Драгалевци има ширина над 20 cm и дължина около 1,5 km. Западно от града се появява нов горещ гейзер, който постепенно отслабва до съществуващия и сега извор в Овча купел. Дебитът на минералните извори в града намалява за няколко дни, след което се скрива.

Софийското земетресение е земетресение с епицентър в околностите на градСофия (42°42′ с. ш. 23°20′ и. д. (G)), чийто основен трус е в 20:58 местно време на 17 октомври 1917 година. Това е най-тежкото земетресение в София през 20 век. Интензивността на основния трус се оценява на VII-VIII степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК), като достига максималните стойности в сравнително ограничен район в центъра на София и в Подуене. Според различни оценки дълбочината на хипоцентъра е между 4,4 и 10 km. Магнитудът на земетресението се оценява на 5,24. Земетресението не предизвиква човешки жертви. При много сгради се появяват пукнатини в стените или в мазилките. Отделни сгради са по-тежко засегнати - с паднали комини и цели стени. Най-тежки са пораженията в района между църкватаСвети Седмочисленици и Народното събрание, където много сгради са негодни за използване и се налага да бъдат сериозно ремонтирани. Сред тях е и тогавашната сграда на Министерския съвет на улица "6-ти септември"

Източник: КРОСС




Още по темата: общо новини по темата: 28
09.06.2012 »
08.06.2012 »
05.06.2012 »
30.05.2012 »
29.05.2012 »
28.05.2012 »
предишна страница [ 1/5 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Великден 2024 г.
Природни стихии
Мигранти и бежанци
Парламентарни избори 2024
49-ото Народно събрание
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: