Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Германия отдавна се превърна в притегателен център за граждани на България и Румъния, които търсят по-добър живот и професионални възможности. От 1 януари 2014 година българските граждани ползват правото на свободно придвижване в Европейския съюз, което им позволява да избират в коя страна от Общността да работят. Това право е сред най-значимите постижения на европейската интеграция и ежегодно се възползват хиляди българи.

По официални данни, в края на 2024 година в Германия са живели 432 080 български граждани - най-голямата група от граждани на друга държава в ЕС след Румъния, Полша и Италия. Най-много българи се установяват в провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Бавария, като сред тях има и множество висшисти с доказан опит и квалификации. Германските градове извличат значителни ползи от чуждата работна ръка. Както отбелязва "Frankfurter Allgemeine Zeitung, трудно можем да си представим живота в градове като Мюнхен, Дюселдорф или Хамбург без квалифицирани специалисти от други държави в ЕС.

В същото време от България и Румъния продължават да пристигат и хора, които влизат в категорията "имигранти по бедност“. Те поставят предизвикателства пред някои общини в Северен Рейн-Вестфалия, особено в Рурската област, където градове като Гелзенкирхен и Дуисбург са силно засегнати от бедност. Данни на "Die Zeit" показват, че Гелзенкирхен, Дуисбург, Дортмунд и Есен са сред десетте града с най-висок процент на бедност.

Дуисбург се очертава като град с най-много българи и румънци в провинцията. Много от тях се концентрират в квартала Хохфелд, който някога е имал силна индустрия, а днес се характеризира с висока безработица и социални проблеми. Според данни на централния регистър за чужденците броят на българите и румънците в Дуисбург се е увеличил с 91,7% между 2014 и 2021 година.

"Не е чудно, че роми от България и Румъния се насочват масово към Германия – надеждата за по-добър живот, по-ниски наеми и наличието на празни жилища са силни фактори“, отбелязва ФАЦ, цитирани от "Дойче Веле".

Правото на достъп до социални помощи, детски надбавки и помощи за наем обаче нерядко се използва за измами. Мигрантите могат да получават социални облаги дори при минимална трудова заетост от пет и половина часа седмично, което понякога се използва за злоупотреби - например чрез работа "на черно“, фалшиви документи или детски надбавки за деца, отглеждани в родината. През 2025 година са регистрирани почти 1200 такива случая, като се предполага, че това е само върхът на айсберга.

Самите мигранти често стават жертва на трудова експлоатация от безскрупулни посредници, които изискват огромни суми за лоши квартири. Според ФАЦ, борбата с подобни практики е затруднена от липсата на координация между социалните и финансови служби, данъчните органи и общините.

Германското издание призовава за спешни действия срещу социалните измами и организираната престъпност, както и за затягане на законодателството. "Кога федералното правителство ще поиска от ЕС да премахне абсурдното правило, че пет и половина часа труд седмично дават достъп до социални помощи?“ - пита ФАЦ.

От гледна точка на засегнатите общини, свободното придвижване на работна ръка все повече се превръща във "свободно движение на социални помощи“, което застрашава социалния мир и европейската идея.