Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
След години на ускорено поскъпване и "панически“ покупки, пазарът на жилищни имоти в България навлиза във фаза на нормализация. Купувачите стават по-разумни, а това ще сложи край на двуцифрените ръстове на цените, характерни за последните години. Това заяви пред БТА Петър Мастиков, главен анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции.

Според него пикът на поскъпването е бил през периода 2024–2025 г., а през настоящата година повечето анализатори очакват ръст на цените между 5 и 10 процента спрямо нивата от 2025 г.

За София прогнозите са за по-високо увеличение – между 8 и 12 на сто, като средната цена на жилищата в столицата вече достига 2487 евро за квадратен метър.

В престижни райони като "Оборище“ цените надхвърлят 3700 евро на квадратен метър.

Поскъпване ще има и в останалите големи градове – Пловдив, Варна и Бургас, но темповете ще се забавят след значителните скокове през 2025 г., когато например в Бургас бе отчетен ръст от близо 26 процента.

Основното увеличение ще продължи да се концентрира при жилищата ново строителство, особено в столицата и икономически активните градове.

Ключов фактор за поддържането на високите ценови нива остава себестойността на строителството. По данни на строителни компании, цитирани от Мастиков, оскъпяването на строително-монтажните дейности през 2025 г. е достигнало между 15 и 18 процента. Тази тенденция ще се запази и през настоящата година, като допълнителен натиск се очаква заради въвеждането на еврото, което може да ускори поскъпването на строителните материали и труда още в началото на годината.

През 2026 г. пазарът ще продължи да бъде доминиран от двустайни и тристайни жилища, особено в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Плевен, Русе, Хасково и Казанлък. Ръст се очаква и при ваканционните имоти, както и при къщите, които запазват статута си на изключително предпочитани. Малките населени места около големите градове все по-често се превръщат в активни строителни зони, както за индивидуални къщи, така и за по-големи жилищни комплекси.

Предварителните данни за 2025 г. показват, че общият обем на започнатото строителство в страната е достигнал 8,6 млн. кв. м разгъната застроена площ – ръст от 7,5 процента спрямо 2024 г. Това е вторият най-висок обем на строителна активност за последните 22 години, като единствено през 2007 г. е отчетено по-високо ниво, с разлика от около 1,1 млн. кв. м.

Според Петър Мастиков основните двигатели на този растеж са очакваното присъединяване към еврозоната, нарастващите доходи, силното търсене, сравнително евтиното финансиране и недостигът на качествени съвременни жилища. По думите му членството в еврозоната ще бъде един от най-силните икономически катализатори за строителния сектор през следващото десетилетие, тъй като ще промени начина, по който инвеститорите оценяват риска, стабилността и дългосрочните перспективи на България.

"За строителния сектор това означава едновременно нови възможности и нови предизвикателства, но общият ефект ще бъде ясно позитивен“, обобщи експертът.