Цените се определят от търсене и предлагане и това икономиката го използва като модел за всичко. Това каза икономистът Константин Бойчинов в предаването
"Човекът на фокус“ на
Радио "Фокус“.
Като отделна дисциплина икономиката се ражда през втората половина на ХVІІІ век, обясни той, и за нейно начало се смята публикуването на книгата на Адам Смит "Богатството на народите“. Това е период, в който настъпват някои социални промени, които настъпват с индустриалната революция. Тогава се появява въпросът какъв е най-ефективният начин да бъдат разпределени ресурсите, които имаме.
"Причината, поради която трудът на Адам Смит се смята за основоположен, е, защото нещата, които той описва, по някакъв начин са валидни и до днес за Западния свят: идеите за личната свобода и това хората сами да определят какво да правят, идеята за свободната търговия, за пазарите, които да работят самостоятелно и без много намеса и че държавата има важна, но сравнително лимитирана роля в икономиката на държавата. Над тези идеи много икономисти след това надграждат. В практиката се вижда, че държавата има важна роля и тя трябва да е доста по-голяма от това, което Адам Смит си е представял, за да могат да работят пазарите и икономиката ефективно“, обясни Бойчинов.
Капитализмът има своите критици и Карл Маркс е най-известният. Неговата критика е, че това е система, която експлоатира, отнема труда на хората и която не е устойчива, тъй като непрекъснато води до бумове и до кризи. "Затова според него хората трябва да създадат една нова, утопична система, в която няма толкова много свобода, но няма и толкова кризи. Според Маркс стойността се определя от труда, който се влага в определен продукт. Ако някой прави печалба от труда на хората, съответно той експлоатира хората“, посочи икономистът.
Неокласическата икономика е следващ етап от развитие. "Тя има няколко основни концепции, които я определят: рационалните икономически субекти, хората, които ще вземат решения, които са най-изгодни за тях; разделение на труда; концентрацията на труда води до по-голяма ефективност; държавите трябва да се фокусират върху нещата, в които са по-добри, и да произвеждат това, в което са по-ефективни; колкото повече произвеждаш, толкова по-ефективно се произвежда всяка една единица труд; стойността се определя от търсенето и предлагането.
Инфлацията е естествен процес, който се наблюдава винаги, когато има много пари и малко стоки. Централните банки определят колко пари има циркулиращи в икономиката. През 2007-2008 и през 2020-2021 г. паричният обем се разшири много и това са ефектите от една дългосрочна политика, обясни икономистът.
Една от най-големите кризи в световен мащаб са Голямата депресия в края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато има рязко спадане на производството. Тази криза афектира целия свят и по някакъв начин води до избухването и на Втората световна война. Втората най-голяма криза е Голямата рецесия от 2008-2009 г., която тръгва то американския пазар на имоти, но се отразява на целия свят.
Очакванията на икономистите са за криза в близко бъдеще, но кога ще се случи - това не може да се прогнозира, заяви Бойчинов.
"Много често кризите са дългови, защото голяма част от икономиката се движи на базата на дълг, заеми, които трябва да бъдат погасявани. В един момент няма достатъчно пари, които да движат икономиката напред. С това бързо вдигане на лихвите, което беше наложително, за да се контролира инфлацията, няма как в един момент да не доведе до криза на растежа, защото всички тези заеми трябва или да бъдат платени, или рефинансирани, но на много по-високи лихвени нива“, обясни икономистът.
Цялото интервю можете да чуете след 10 часа в предаването "Човекът на фокус" по Радио "Фокус".