Има и такива плажове по нашето море - красота!

Малък залив. За ценители. Водата е прегърнала скалите, оформяйки ги по своите разбирания. Причудливи, търсещи внимание. И получаващи. Плитка и кристална - една частица море, събираща всичко накуп. Хората са малко. Предимно чужденци. Френска, руска, английска реч. Българите са малцина.

"Оле, тук да не е зона за душевноболни?!“, пита малка "русалка“, която със своя приятелка преминава по ивицата "истинско море“. Двете са зарязали "опашки и люспи“ по родните места и фръцкат задни части по крайбрежието. Насочват се към съседния залив, откъдето страсти и ритъм се носят по водата. Навред. Дъни страшна музика, а дамите търсят истината в дъното на всяка бутилка. Чантичките им отмерват времето като махала на стенни часовници, висящи на прегънатите им лакти.

Нашенци обичат гюрултията. Показността в неистова жажда за себеизява.

Чужденците искат друго. Едните са като Сантяго в търсене на последния мерлин ("Старецът и морето“), другите пък все пропускат изгряващото слънце след фиестите на измамния разкош.

Все пак още е лято, макар и в края. Всеки сам избира. Всеки сам решава. Морето побира всичко-победители, победени, мечтатели, обезверени. Отмива и суетата, но пази спомените дори в малката счупена мида, пише "24Родопи", без да уточнява кое точно е мястото.