България може да бъде ощетена, но може и да не бъде. В настоящия програмен период страната получава значително повече средства в сравнение с предишния. Това се дължи както на инфлацията, така и на увеличения европейски бюджет като процент от БВП. Това каза изпълнителният директор на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд, два пъти вицепремиер и министър на труда и социалната политика, както и на външните работи – Ивайло Калфин, в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".

Според него основният въпрос е доколко България ще се възползва ефективно от тези средства.

"Вече 18 години сме член на ЕС, а и преди това често се концентрирахме върху това просто да "усвояваме" парите. Сега основният критерий ще бъде дали изпълняваме обещаните реформи, а не просто дали харчим средствата", подчерта Калфин.

Той допълни, че отговорността е изцяло на управляващите:

"От тях зависи дали ще се възползваме от тази възможност или ще продължим да харчим европейски пари без да постигаме максимален ефект от тях."

По отношение на новия бюджет на ЕС, Калфин заяви, че той се различава съществено от предишните. Най-голямата промяна е в неговия обем.

"Докато досега общият бюджет беше около 1% от БВП на ЕС, сега той се увеличава с около 25–26%. Част от средствата ще се използват за погасяване на заемите, отпуснати по време на COVID, но дори и така, разпределяемата сума остава много по-голяма – около 1,8 трилиона евро", обясни той.

Според Калфин има и сериозна промяна в структурата на бюджета:

"Досега около една трета отиваше за селскостопанската политика, една трета за кохезионната политика, а останалото за наука, сигурност, конкурентоспособност и други. Сега Европейската комисия предлага обединение на класическия бюджет с Инструмента за възстановяване и устойчивост, създаден след пандемията."

"Разликата е, че досега държавите правеха разходи, които после се възстановяваха от ЕС. Новият подход е различен, страните поемат ангажименти за реформи и получават средства срещу резултати. Има междинни цели и редовен контрол на напредъка."

Калфин посочи, че този модел ще даде повече гъвкавост на националните правителства и ще позволи адаптиране към реалните нужди на страните. 

"Ще се изисква постигане на резултати, а не просто изпълнение на конкретни инвестиции", каза той.