Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Иван Гарелов: Израелци и палестинци са били най-близо до мира, когато начело на Израел са били бивши генерали
Автор: Екип Varna24.bg 12:48 / 20.10.2023Коментари (1)932
Йоланда Пелова: В "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус" ще продължим да коментираме, анализираме и да ви представяме различните гледни точки за ситуацията в Израел, за войната и случващото се там, за конфликтите, и за двете страни които стоят, а може и повече да са. След малко тука в студиото влиза Иван Гарелов. При мен е колегата Ива Дойчинова. Здравей, Иве.

Ива Дойчинова: Здравей, Йоли. Много благодаря, че съм част от това предаване и днес, защото Иван Гарелов е един човек, когато безкрайно много уважавам. Освен дългите му години като работа в телевизията като журналист, като легендарният водещ на "Панорама“ и автор на много филми, аз обожавам да го чета. Напоследък той е пишещ журналист, издаде доста книги и държа да кажа, че се изразява писмено като автор точно толкова добре, колкото беше и силата му като телевизионен журналист.

Йоланда Пелова: Здравейте, г-н Гарелов.

Здравейте. Едно уточнение да направя – аз съм пишещ журналист, който между другото работеше в телевизията. Това е истината – аз съм започнал като пишещ. Марко Семов ме покани да отида в телевизията, защото беше прочел нещо, написано от мен. Така че не съм се открил със закъснение, обратното.

Ива Дойчинова: Аз доколкото знам, всичко е тръгнало оттам, че сте бил бесен на някакъв шофьор на 14 години…

Това е, когато реших да ставам журналист въобще, да.

Ива Дойчинова: Добре. Това беше едно мило връщане към началото.

Йоланда Пелова: Г-н Гарелов, поканихме ви днес, за да коментираме с Вас ситуацията в Израел, случващото се там. Каква е тази съдба на Израел: След Холокоста, след Клетвата на израелтяни, които казаха "Никога повече“, и сега отново? Докога така и каква е тази съдба?

Знаете ли, това е може би най-тежкият въпрос, на който нашето обществено мнение трудно може да намери отговор, защото много хора са свикнали да виждат нещата в бяло и в черно. Те не виждат нюансите и противоречието на какво се дължи. Тъй като всички знаем за страданието на еврейския народ, и в същото време виждаме един народ, който страда и Израел, който е по-силен, не се трогва много от тяхната съдбата. Това е моето мнение. Но аз зададох въпроса на една прочута израелска адвокатка - Фелиция Лангер. Попитах я: "Фелиция, как така вашият народ, който толкова много е страдал, не изпитва състрадание към палестинците, а тя каза една такова изречение, че: "Страданието не прави хората по-добри". Звучи жестоко, но в живота има такива парадокси.

Аз бих казал, че след като опознах много отблизо двата народа и то отблизо, там, където те живеят заедно, вече в самия Израел, в окупираните територии и т.н. и ги сравнявах. Моето дълбоко убеждение е, че те не се различават особено. Те са семити между другото, интелигентни хора, отворени към света и едните, и другите.

Йоланда Пелова: Те имат много допирни точки.

Много. И те биха живели прекрасно, земята е обща – няма да я делят, няма такова, ако не е намесата на чуждите страни, както на съседите, които играят една фалшива загриженост за палестинците, т.е. за да бъдат водачи в мюсюлманския свят, така и великите сили, които също защитават своите интереси чрез подклаждането на тази противоречия. И това е, което от една страна ме вбесява, че понякога аха така да стане всичко и да се намери решението – беше намерено даже по едно време, и след това пък пак да следват такива крайности и да се стигне до положението "Хамас“, който не е лицето на палестинската съпротива, на палестинската държава вече, тя вече не е съпротива, а Западният бряг на река Йордан са съвсем други хора. Даже аз си спомням когато им дадоха автономия на палестинците, отидох в Газа, там още командваше "Фатах“, Ясер Арафат там му беше седалището, и видях един партизанските командири, който познавах от Ливан, там беше назначен за шеф на полицейското управление.

И той тренираше как да се справят с разбунтували се младежи, които хвърлиха камъни по тях, и те са щитовете - така ги обучаваха едни швейцарски полицаи. Те още тогава са знаели, че тоя конфликт между радикалите, които са в Газа и умереното управление, което вече има от момента, в който Организацията за освобождение на Палестина отхвърли терора, признава съществуването на израелската държава, каза, че е готова да живеят съвместно, от тогава този проблем между тях се засили. Това е що се отнася до тях.

А въпросът с израелците - много часове мога да говоря, но ще се огранича с това, че много зависи от това кой е лидер в Израел. Защото когато имаме ястреби, какъвто е сегашният министър-председател Нетаняху, аз не съм се прегръщал с него, така че мога да говоря спокойно – той човек, който търси победата, той търси, ако може колко се може по да ги потисне.

Йоланда Пелова: Знаем и колко протести имаше в последните месеци.

Има, разбира се. В Израел има едно много силно движение за мирен процес – много силно и много голямо.

Йоланда Пелова: И демокрацията се усещаше напоследък.

Да. Обаче най-близо до мира израелци и палестинци бяха, когато начело на Израел като министър-председател са бивши генерали, които са станали национални герои - от Моше Даян, Ариел Шарон, Ицхак Рабин, който убиха, Ехуд Барак. Те понеже знаят цената на мира. Второ, те не се страхуват, че някой може да ги упрекне, те са герои и се извоювали славата си, никой не може да ги упрекне, че те са мекушави или отстъпчиви. А и на тях между другото палестинците много повече вярват. И тогава се е стигнало до много голям… на всеки етап придвижване значително на процеса и може би при Барак беше… Все им се случваше нещо обаче на тях: Ицхак Рабин го уби един десен, техен израелец, Ариел Шарон се разболя, много лошо се разболя, Ехуд Барак му направиха избори, предизвикаха избори, защото той беше направил много голями отстъпки на палестинците, което пък не се възприемаше от част от населението и т.н., и общо взето се проваля. 

Това са нещата, които пречат: Външното влияние най-вече и вътрешните противоречия в двете общества - и при палестинците, и при израелците. Аз лично на 80 години съм, не мога да говоря глупости хрумнали ми случайно, защото съм някакъв мечтател или романтик, аз най-реалистично смятам, че проблемът можеше да бъде разрешен, независимо от кръвопролитията и сегашното кръвопролитие, и това, което предстои тези дни да се случи, защото ще се случи много страшно нещо, доколкото поне ми изглежда. Независимо от това ще се намери решение, и те даже по-скоро ще правят не двете държави, а по-скоро трябва да живеят в една държава, за да се пазят от съседите си, които не винаги са добродетелни. Докато те няма тогава да воюват помежду си, ще се пазят от външните хора, разбира се, всеки трябва да си има своята автономия.

Йоланда Пелова: Казахте: "Предстои да видим какво ще се случи“, дали това напрежение ще ескалира и дали ще видим Израел в една друга светлина. Споменахте и ролята на големите играчи. Какво се случва с палестинския народ? Чия е намесата, каква е ролята на големите играчи? Всичко това коментираме в студиото ни с Иван Гарелов. Г-н Гаралов, предлагам ви да коментираме ролята на големите играчи: Иран, САЩ.

Ива Дойчинова: Русия е много важна.

Йоланда Пелова: Русия, да. Кой какви интереси има и как действа в случая?

Аз само бих искал да кажа за ескалацията дали ще има или няма да има. Аз смятам, че ескалация във военно отношение, т.е. сблъскване на две сили, няма да има, тъй като в момента израелската армия е организирана, тя е в настъпление, 300 хиляди души са там,  докато палестинците вече те се крият, държат заложниците, те се в отбранителна позиция. Нали, там вече трябва да напускат, съответно някакви съпротива ще има. Но вероятно ще има много жертви, и вероятно ще има много жертви и сред цивилното палестинско население. Всеки път е имало.

Това го цитирам непрекъснато – на един техен полковник беше, израелски офицер, защото те винаги правят наказателна акция, когато хвърлят няколко ракетите, те след това отиват и бомбардират и т.н. И казвам: "Добре, вие влизате, когато има такава акция имат право да влязат, убивате 2-3 хиляди души. И какво става? Те след няколко години ще израстнат и ще ви мразят още повече“, и той казва: "Ами като ливада – през 2-3 години ще идваме да окосяваме ливадата.“, - "Да, ама ливадата колкото по я окосявате, става по-гъста. Така, това между другото го казвам. Значи, по-скоро тук тегне една голяма неизвестност: Как ще се получи с цивилното население, което още не е напуснало или не желае, или му пречат, или пък те самите не искат.

Йоланда Пелова: Не искат, да, и аз водя такива разговори.

Тъй като в заканите, които Нетаняху разпространяваше, имаше много опасни нотки, едва ли не, че той иска да заличи Газа да я няма. Щом Газа е гнездо на омразата, няма да има Газа. Вместо да премахнат причините за това, че тя беднотията, мизерията, която е там, тя поражда тази омраза, те искат просто да махнат Газа – населението няма да го има, ще срутят и сградите. Предполагам, че това има в предвид, но дали ще успее? Аз така свалям шапка и отдавам дължимото на позицията на съюзниците, които са в лицето на САЩ и на Европейския съюз, и на ОНН, разбира се. Всички те в своите декларации правят достатъчно ясни намеци, това е просто трябва да го четеш внимателно, към Израел да не се увлича, да не стига, неговата реакция да е неадекватна на това, което се е случило на самите тях. Т.е. да не изпада в кръвопролитие, погром страхотен и т.н., който ще върне топката обратно. Защото после световното обществено мнение пък ще тръгне в обратната посока.

Йоланда Пелова: А не действат ли по този начин и заради предстоящите избори там?

За изборите те се съобразяват с евреите, с еврейската общност. По-скоро те заради изборите би трябвало да подкрепят Израел, и те го подкрепят. Но самолетоносачите, които са до бреговете и които пазят от евентуално разширяване, намесена на чужди сили и т.н., те не са просто зрители и да гледат, там да осветяват с прожектори избиването на цивилното население, както стана на времето в палестинските лагери "Сабра" и "Шатила", където имаше клане на невинни жени и деца от произраелските отряди, а отвън израелската армия осветяваше с прожектори, за да не би някое дете да се измъкне. Така че кръвапролития взаимни достатъчно има в историята. С две думи аз смятам, че международната позиция в лицето на тези страни, които упражняват силен натиск върху Израел, е положителна. Байдън отиде там. Много ми е любопитно Байдън дали ще отиде да се срещне и с палестинския лидер.

Йоланда Пелова: Би трябвало.

Би трябвало по протокол.

Ива Дойчинова: А какво ще се случи със срещата на Путин и Си Дзинпин в Китай?

Разбира се, че трябва една координация, която е между тези две страни, които имат силно влияние в региона, и сега е същото. То и на Турция е важна позицията, и на Иран. Русия не може да си позволи ни най-малко злорадство от тази ситуация, ни най-малко. Първо, тя няма интерес да подрива авторитета на израелското правителство. Путин поддържаше много добри отношения с Израел и специално с Нетаняху, той няма такъв интерес. Неговият интерес е в това, че временно вниманието на световното мнение е отклонено от Украйна и е отишло там. Окей, добре, но това е пасивно. Не можеш да ги обвиниш, че те непременно са го предизвикали. Но усложнения могат да настъпят, и тогава вече, ако проблемът се интернационализира, както се казва, ако има някакви намеси и изведнъж стане кой защитаваме и т.н., тогава може в една така голяма каша или смесен конфликт, много ще е важна позицията на тез две велики сили.

Ива Дойчинова: От друга страна индиректно – Русия поддържат Иран, Иран поддържат "Хамас“, т.е. индиректно ние виждаме, че "Хамас“ има поддръжка през Иран от Русия, а Русия има интерес от откриване на втори фронтове в борбата си срещу Обединения Запад.

Русия, ако има и 10 фронта да се открият, пак ще бъде добре, но да се намеси тя пряко, аз просто не вярвам. Във всяка една криза трябва да търсим възможността да се породи и нейното решение, и ние трябва да мислим и за добрия вариант в тази ситуация. 

Ива Дойчинова: Ние искаме да мислим за него.

Ако се стигне до посредничество на Великите сили за разрешаване на проблема, най-напред за успокоение на обстановката и за разрешаване на проблеми, какво по-добре от това да седнат, защото винаги двете страни трябва да имат застъпници сред гарантите на мира, така че добре е, че има и Китай, и Русия, които имат някакви връзки с палестинците въобще, и специално и с "Хамас“ от Москва, и от друга страна тези, които подкрепят Израел.

При такива гаранции много по-лесно може да се постигне някакво споразумение. Така че, ако в тая посока гледаме, те тябва да съгласуват позициите си, и да не виждаме веднага от това, че тая загуба ще излезе, че откриват втори фронт Китай. Китай няма да рискува своето икономическо развитие ей така случайно.

Ива Дойчинова: Ще продължим да гледаме в посока на евентуалните разрешения и сценариите за тях.

Йоланда Пелова: Г-н Гарелов, говорихме за Китай, че той е ключов в дипломатичното разрешаване може би на този конфликт. Споменахме и с Ива срещата "Един пояс – един път“. Но какво е важно да отбележим когато говорим за Китай в случая?

Китай е ключов, но не е единствен, той е един от ключовете заедно с Русия. И аз казах, защото те имат свои позиции, и те биха представлявали в едни общи световни усилия за разрешаване на проблема, те биха били гаранти пред Арабския свят и пред палестинците затова, че техните интереси ще бъдат застъпени. Затова е много важна позицията на Китай. Китай няма да се възползва, нито пък Русия предполагам, няма да се възползва да разпалва огъня, те са достатъчно предпазли в това отношение.

По-скоро трябва да гледаме шанса. Има една тенденция, тя е за всеки човек поотделно и за всяка държава поотделно, че след големи кръвопролития, след големи престъпления, в които се е загубвал дори човешкият образ, след това има дърпане обратно и компенсиране, и намерението на много трайни мирни решения. Специално за района, за да ми повярвате, ще ви кажа, че с интифалата с камъните, което тогава децата бяха организирали, и ги снимаха как израелските войници чупеха ръцете им в скалите, за да не могат да хвърлят камъни, след тази много мирна – мирна-мирна, не е много, аз съм бил изложен на тея камъни, но все пак е мирна, не е с оръжия и с деца, тогава се стигна до това, че си направи мирна конференция за Близкия Изток, САЩ за пръв път се съгласиха. Тогава се събра Палестинският национален съвет в Алжир, където бяхме няколко души от България представители, отразявахме, и тогава се взе решение да се признае Израел, да се останавят отношения с него, да се откажат от тероризма, въобще и завинаги, който и стана. И оттук нататък се даде големият тласък към даването, постигането на автономията и т.н., и т.н. Разбирате ли?

Йоланда Пелова: Т.е. искате да кажете, че от всичко това може да произле нещо наистина добро в крайна сметка?

От всичко това, ако всички играят играта в тая посока, движения от, аз предполагам достатъчно лидери има по света, ако те се движат от тези мотиви, може да се постигне, "Дето се казва, да, изпуснахме го тука проблема, дайте сега да го оправим“. И това между другото да послужи за възвръщане на някакви договоренности между двата полюса, тъй като в момента цялата структура на международния мир срутена. Дали ще решат за Украйна нещо, дали общо за ядреното оръжие, каквото и да е, но може да се тръгне в по-положителна посока. Много е лесно в момента да прокламираш: "Абе те така, само кръв ще става“. Да, ще има още малко кръв, но след това надявам се и аз не говоря празни приказки, запомнете го, аз даже в една компания още лятото съм казъл кога ще свърши войната в Украйна.

Ива Дойчинова: Кога?

На рождения ми ден.

Йоланда Пелова: А той кога е?

Ива Дойчинова: Във ваша чест ли ще бъде?

Не, горе-долу тогава ще съвпадне.

Йолана Пелова: А защо?

Ива Дойчинова: Какъв ще бъде моделът?

Е, това е неофициално така.

Ива Дойчинова: Жалко. Тогава, след като направихте тази прогноза, пълна с надежда, че е възможно след голямата беля да последва нужда от голямо извинение и да се доведе до нова архитектура на мирни преговори и структура, която да обслужи дори конфликта в Украйна, понеже казахте приятелска компания, аз знам, че сега се ражда една книга, да излезем с нещо лично, ваша, нова, която всъщност е породена от приятелски компании в различни краища на света.

Истината е, че аз имах много трудни месеци преживях след смъртта на моята съпруга. И бях поканен от моя приятели на морето заедно, за да ме поразведрят, и по съвет на дъщеря ми аз се захванах да разказвам. Имаше една по-лека книга, в която преживяното разказва за неща, които обикновено се говорят на маса – как се хранят там хората, какво правят, какви са, приятни ли са общуване, не е ли, пак пречупено през моите лични впечатления. И се получа една много интересна книга, с много голямо удоволствие. Представете си, че аз не всеки ден ходих на морето. Ставах сутрин, закусвах, сядам до прозореца така да вее бризът, и пишех по цял ден, и се раждаха, раждаха.

Йоланда Пелова: Колко хубаво.

И се роди книгата. Сега в петък, понеже дъщеря ми винаги прави една рецензия,  последната дума има тя, в петък ще я вземе, отивам в издателството да я дам, и вече трябва да решим кога да излезе – дали по Коледа или  да Ивановден.

Ива Дойчинова: Това е любимият празник.

Е, да. И заглавието ще бъде бях сложил най-напред "Разкази пред приятели“, ама не се разбира пред приятели, че са на масата, и аз взех едно от заглавията на един от разказите, и заглавието ще бъде: "И тук Хемингуей никога не е бил“. Като го прочете, ще разберете. Но видях една готварска книгата, издаде я Борислав Зюмбюлев "Златна книга“ се казва, и той по много интересен нов начин беше оформял корицата. И много читатели знаят, те  очакват от мен обикновено драматични неща, документални, и за да им подскажат за какво горе-долу става дума, аз реших тоя път съдържанието ще бъде изписано на корицата. Под заглавието на книгата там от горе до долу ще има съдържанието, което подсказва много неща. Примерно заглавие "Обяд с Ясер Арафат в разрушения от бомбите Бейрут“ или пък "Отдаденост по френски“.

Ива Дойчинова: Прекрасното чувство на Иван Гарелов ще цъфти там, аз много го обичам това чувство за хумор.

Йоланда Пелова: Как се чувствате след всички тези разкази, които сте изписали там? Какво ви носи това, как ви държи?

Първо ми беше много приятно да работя, това ми е професията. Може би в трудните моменти, които изживявах в личен план, успокояваше ме, защото разказах интересни неща. А второ, аз все повече се отдалечавам, както сега Стефан Цанев написа едно стихотворение "Отдалечавам се, отдалечавам се“, то е малко тъжно, но при мен процесът е друг – аз се отдалечавам от телевизията. Аз се връщах към писането, защото аз съм поначало пишещ журналист, аз се отдалечавам все повече и започвам да разбирам защо първите ми книги, в които описвах всичките тия драми, войни, истории, дивотии и т.н., за мен бяха много важни да ги има като документ, но те чак такъв интерес нямаха.

В първия момент, когато открехнах вратата към по-личното преживяване, не последната, а предпоследната книга се казваше "Неизпратени писма до Маргарита“, щом се появи женско име и някакъв лек намек, разграби се книгата за два-три дена. Следващата книга се казваше "Рокендрол, шпионаж и последен валс“. Първото издание на книгата се разпродаде в деня, в който беше издадена – всичко и веднага трябваше да излиза второ. Така че за мен това ми носи едно признание от читателите – това не е такъв безотговорен флирт, вътре си има и много драматични неща в това. Но и в драматичното понякога се случват и забавни неща. Примерно целият кошмар в Камбоджа, геноцидът, избитите хора и т.н., се получи и една смешка, която поколения журналисти от страните, които имаха там кореспонденти, я преразказват на хората – как ние се къпахме двамата-тримата българи в една супа.

Йоланда Пелова: Добър финал на нашия разговор – позитивен и оптимистичен. Г-н Гарелов, благодаря ви, че гостувахте днес в нашето предаване .

Ива Дойчинова: Очакваме я с търпение и отново ще я коментираме тук на живо с вас.

Желая голям успех на "Фокус“. "Фокус“ беше радиото, което съпътстваше възраждането по-скоро на демокрацията в България. С Поручика бяхме големи приятели, и се радвам, че продължавате все така да бъдете, да се развивате. 



Ива Дойчинова


Йоланда Пелова



Още по темата: общо новини по темата: 324
27.02.2024 »
19.02.2024 »
14.02.2024 »
01.02.2024 »
20.01.2024 »
18.01.2024 »
предишна страница [ 1/54 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
Aнонимен
на 20.10.2023 г.
0
 
 
Дълги празни приказки,загуба на време.
Коментарите са на публикуващите ги. Varna24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Виж още:
Актуални теми
Арести по подозрения в шпионаж за Русия
Убиха Мартин Божанов - Нотариуса в София
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Зелен преход
Войната в Украйна
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Варненци във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Статистика: