Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Анализи
Варна
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Иван Николов, Български културен институт "Босилеград": Още понасяме презрението на сърбите от загубените битки с нас
Автор: Цвети Тончева 16:13 / 01.04.2023Коментари (0)773
©
Продължаваме поредицата от публикации на "Фокус" за живота на българското малцинство в Западните покрайнини.

Представяме ви интервюто с Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград.

Иван Николов е автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници". Написал е много статии за проблемите на българите в Сърбия. Носител е на четири награди за поезия и литература, обществена дейност и за принос за опазване на националната идентичност и спазване на правата и интересите на българите в Сърбия. Член кореспондент на Българската академия на науките и изкуствата, член е на Македонския научен институт и на Световния парламент на българите. Носител на наградата "Европейски гражданин за 2016“, главен и отговорен редактор на списание “Бюлетин".  

Г-н Николов, трудно ли е да си българин в Сърбия? Опишете ни живота на българите там. Гарантирани ли са правата ви?

-    Очевидно е много трудно, почти невъзможно да оцелееш като българин в Сърбия, щом като българското население намалява с такава динамика и е на път да изчезне напълно.

Според официалните данни от преброяването на населението броят на българите в Югославия /Сърбия/ през изтеклите десетилетия е намалявал със следните темпове: 1953г. – 62708; 1961г. – 62624; 1971г. – 58627; 1981г. – 36189; 1991г.  – 25214; 2001г. 20500; 2011 – 18 543. Резултатите от преброяването през октомври 2022 г. още не са публикувани, но е повече от ясно, че броят на българите е намалял още повече през последните десетина години.

В комунистическа Югославия, българите са дали най-много политически затворници по глава на населението, веднага след черногорците.

Днес общините с преобладаващо българско население, Босилеград и Цариброд, са сред икономически най-изостаналите в Сърбия, следователно и с най-низък стандарт на живот, екологично застрашени, с лошо здравеопазване и образование и напълно разорена икономика. Застаряващото и обедняващо население, особено в околните села, живее в крайно нехуманни условия. Мечтата на младите е да се запишат в българските университети и да получат българско гражданство и от тук нататък им се губят следите.

Мантрата за гарантираните права на малцинствата по международните стандарти, че и повече от тях, е само един идеологически лозунг от времето на югокомунизма, изпразнен от всякакво реално съдържание. В крайна сметка, не е чак толкова важно какво е записано в Конституцията и какви са законите за правата на малцинствата, ако нямате правова държава, която на практика да ги прилага и да налага санкции за неприлагането им.

През всичките тия години Югославия /Сърбия/, не е правова, а преобладаващо партийна държава, при това изградена върху идеологията на консервативния великосръбски национализъм. Според тази идеология, българите са най-голямата опасност и враг на Сърбия и сърбите. Вижте тяхната историография, военна доктрина, литература, театър, кинематография, медии и ще се убедите, че в сръбската представа българинът винаги е бил и продължава да е олицетворение на злото. Отделен и сложен въпрос е, защо това е така, но е факт, че младите поколения в Сърбия продължават да се възпитават в такъв дух. Ние, които имахме нещастието да попаднем в тази държава, трябваше да понесем всичкото от натрупаната през историята омраза и презрение към българите от загубените битки с тях и неосъществените блянове за сметка на българските земи.

Тоест, не е голяма разликата между отношението на македонците към българското малцинство и това на сърбите към него. Защо, къде се крие истината за това отношение?

-    Разлика няма, да. Вече споменах къде, според мен истината е в самата същност на великосръбската завоевателска политика към българските земи. За да завоюваш трайно една чужда територия, трябва да премахнеш, или да придобиеш нейното население. Трябва да нагнетяваш страхове за опасността, която застрашава държавата и обществото, за да мотивираш собственото си население да се защитава и да атакува "врага“. Да го принудиш да си отиде завинаги и да ти остави територията си и всичко върху нея. Така е откакто свят светува и нищо не се променило в това отношение. Синонимите на турците и еничерите ги виждаме и срещаме непрекъснато и навсякъде и днес.

Видяхме актове на закриване на българските културни институти в Македония? Има ли такива опити и в Сърбия? Има ли погрешно интерпретиране на историята ни и там?

-    Закриването на българските сдружения и културни центрове също е част от антибългарската политика, за която вече споменах. В средновековието българските черкви и манастири, като културно-просветни средища, също са били подлагани на разорения. Със същата цел се закриват и днешните сдружения и културни центрове като български културни средища. И тука имаше такива опити за закриване на нашия културно-информационен център още през 1998 г. Успяхме да ги преодолеем с много такт и търпение, но никога не се знае.

Погрешно интепретиране на историята?! По-скоро става дума за пълно фалшифициране на българската история от времето на Първата и Втората световна война. Сръбският исторически наратив срещу българите е основан върху едностранчиво и тенденциозно представяне на Косовската операция, на Топлишкото въстание, на силно преувеличените сръбски жертви, избити от българската армия в Сурдулица, на канонизирането на т. нар. "Сурдулишки мъченици“ избити от Българската армия, на българската окупация на Южна Сърбия по време на Втората световна война и пр., на прикриването на истината за Погромът в Босилеградско през 1917 г., за Ньойския диктат и окупацията на Западните покрайнини, за престъплението срещу българите в Сърбия, за превръщането на агресора в жертва и жертвата в агресор. Фалшифицирането на историята неминуемо води не само до промяна на съзнанието и националната идентичност, но и до антибългарски настроения. Това е продължение на войната с мирни средства. За съжаление, при пълно мълчание от българска страна. Като събереш всичко това, от другата страна на равенството се получава това, което е останало от нас днес – един почти обезлюден български район на доизживяване.

А какво би могло да се направи, за да се промени това положението?  И дали сръбската държава, в лицето на правителството, има все пак някакви такива намерения, не прави ли поне опити?

-    За да се промени положението, трябва да се промени държавната идеология и културната парадигма на сръбската държава, която от Начертанието на Гарашанин до днес е постоянна заплаха за мира и сигурността на Балканите и особено за България и българите. За съжаление, ние все още не виждаме ясни намерения в тази посока. Разнопосочните външно-политически послания към Русия, Китай и Европа показват, че Сърбия все още няма ясна ориентация и се опитва, лавирайки между интересите на големите световни играчи, да постигне националното обединение на "всички сръбски земи“ така, както тя си ги е набелязала. Сега сръбските националисти изчакват победата на Путин и нова възможност за прекрояване на границите на Балканите.

А от българска страна, според Вас, правят ли се опити да се промени отношението на Сърбия към българското малцинство там?

-    Българската страна трябва да каже какво прави, за да се промени ситуацията. Според мен, България направи грешка след като безрезервно подкрепи Сърбия за членството в ЕС, без да постави насрещни искания за подобрение на положението на българското малцинство. С това тя се лиши от един здрав лост за влияние. Днес, когато Сърбия фактически спря преговорите си за членство в ЕС, България няма никакъв лост за влияние, с който да изиска промяна на сръбската политика към българското малцинство. На българо-сръбските срещи на високо равнище чуваме протоколарни изказвания, които се забравят още на другия ден, а икономическите, демографските, екологичните и други процеси продължават да стопяват българското малцинство.

Какъв апел бихте искали да отправите към нашето правителство?

-    Вижте, ние неведнъж сме изпращали своите апели към българското правителство. Включително и в Платформата за защита на правата на българите в Сърбия от юли 2013 година. Проблемът е, че няма чуваемост от сръбска страна да се решат ония жизнено-важни проблеми, които засягат екзистенцията на българското население и ония, които засягат неговата национална и културна идентичност. Българското правителство трябва да положи максимални усилия за това как на българите в Босилеград и Цариброд да предложи работа и поминък, за да се запази санитарния минимум население за някакво по-добро време.

 




Още по темата: общо новини по темата: 3
02.04.2023 »
28.03.2023 »
25.03.2023 »






Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
« Февруари 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
Актуални теми
Изграждат нов реактор в АЕЦ "Козлодуй"
България в еврозоната
Алексей Навални почина
Катастрофи в България
Войната в Украйна
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Варна и региона.
e-mail:
Анкета
Как се справя Община Варна с овладяването на последиците от проливните дъждове?
Много добре
Добре, но можеше и по-добре
Не се справи
Пълна трагедия

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0888 53 26 24

novini@varna24.bg

За реклама:

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Статистика: