Ивета Рангелова: Може да се балансира между личен и професионален живот, но няма универсална рецепта

Ние бягаме от собствената си същност и се фокусираме и пренасочваме, дори се сливаме с корпоративната идентичност и човек започва да се идентифицира с нея като стойност. Това е голям проблем, защото човек се отдалечава от себе си, от реалните си нужди. Може да се балансира между личен и професионален живот, но няма универсална рецепта. Това каза психологът и арт терапевт Ивета Рангелова в предаването "Човекът на фокус" на Радио "Фокус" коментирайки темата как да открием баланса между професионалния и личния живот.

По думите й балансирането на личния и професионалния живот е абсолютно постижимо, но рецептата за това не е универсална. "Балансът е да се синхронизираме със себе си. Той тръгва от нуждите, от това как приоритизирам ценностите в живота си – семейството ли е на първо място, кариерата ли, имам ли интереси, осъзнавам ли, че имам нужда от различни занимания, които да запълват моята идентичност, да надграждам аз като усещане. Балансът е въпрос на работа със себе си, с усещанията си", обясни Рангелова. 

Понякога за балансиране на това уравнение е необходимо да се добави нещо – активност, хоби, повече контакти с приятели. 

За да се постигне баланс, трябва да се излезе от еднотипната активност, подчерта психологът. Смяната на режима и на дейностите е ключово за баланса и съхранението ни.

"Ако работим едно и също нещо и натоварваме едни и същи центрове в мозъка си, ние го лишаваме от възможност за възстановяване и почивка. Т.е. ако на всеки един час сменим активността и се заредим през друга невронна мрежа чисто като възприятие, това на дневна база съхранява", поясни Рангелова. Такива дейности са необходими и на ежеседмична база, допълни тя.  

На всяка една или две години човек трябва да влиза в нова роля или да експериментира, излизайки от рутината. "Можем да разширим професионалното си портфолио, да сменим интереса си, да експериментираме със себе си и да си дадем гориво. Всъщност това зарежда“, посочи психологът.

Живко Кръстев